Любовникът (заключение)
Втората приятелка на Ени се казваше Елена. Още щом се видяхме, ми се метна на врата.
- Охоо, сладък... Ени къде те е крила до сега? Гледай я ти нея, винаги взима най-доброто за нея. Обаче сега ще те опитам и аз.
Тук нещата ми бяха ясни. Нямаше приказки или поне не толкова много. Те се сведоха до оплакването от мъжа И.
- Той, моят, като се прибере и веднага: „– Жена, ракийка, салатка, вечеря!” и паркинг пред телевизора. Новини по едната, другата, третата. Докато ги изгледа и заспи. А аз? Не ме е пипал от месеци. Имах си един, но... Взе много да се влюбва и го разкарах. Аз искам само да съм сексуално задоволена, другото ми го осигурява съпругът. Но да не губим време, да вървим в другата стая.
На Елена показах всичко, на което се бях научил. Виковете И се носеха из цялата къща. Когато си тръгваше, ми каза:
- Божее, така не бяха ме работили. Жесток си! Злато мое. Задължително ще те потърся. Чао сега и до скоро!
Изпратих я и седнах уморен на дивана. Нея също си я биваше. Както казват – „Огън я гори, но някой трябва да и подаде запалената клечка.”
На другия ден бях отново с Ени.
- Вчера доста се вихрихте с Ленчето.
- Тя е ненаситна. Не съм бил така скапан.
- Днес не ти личеше. Беше си на обичайното ниво.
- Защото нямахме работа. Имах възможност да си отпочина. Ени, а какво стана с третата ти приятелка?
- За нея по-късно. Още не ти е време. Нали знаеш приказката – „Бързай бавно!”.
Така продължи животът ми в следващите месеци. През вечер с Ени, другите дни ту с Елена, ту с Радинела. С последната ми идваше малко необичайно и натоварващо психически. Не бях свикнал да давам съвети, не бях в състояние да решавам такива проблеми като нейните. Освен това, понякога тя прекаляваше с оплакванията си.
- Ради, защо не поговориш със съпруга си? Нали животът не е само работа. Кога ще сте заедно, когато остареете и няма да ставате за нищо, освен за взаимни упреци. Говори с него! Нека те заведе на почивка някъде. Нека те поглези. Аз не зная всъщност какво да правя с теб. Говорим си за много неща, но... Ако бяхме любовници, нещата щяха да са по-лесни. Но уважавам решението и чувствата ти към твоя мъж.
- Ето това е. Ти поне ми даваш този съвет. А той се затваря в кабинета си и за мен все няма време. Но си прав. Не искам да губя своето и твоето време. Ще говоря с него. Благодаря ти! Ще се видим още веднъж с теб и ще ти кажа как е минало.
Целунах я за довиждане и се разделихме. Повече не се видяхме. Но Ени ми каза, че нещата при тях се оправяли.
С Елена също разредихме срещите. Каза ми, че мъжът и започнал да я подозира.
- Все ме подпитва - „Защо днес си пееш? За къде си се наконтила? Ама ти у дома не седиш напоследък.” Ще се виждаме по-рядко с теб. Не искам да те изгубя заради ревността на моя.
Това ми дойде добре. Не исках излишни неприятности с ревниви мъже. С Ени нямах ядове и се чувствах удовлетворен. Когато се видях след това с нея, тя ми каза:
- Утре ще се срещнеш с Даниела. Дани е третата ми приятелка.
На следващия ден отидох в къщата. Влязох, но вътре нямаше никой. Обиколих целия етаж, празен. Тогава чух гласа на Ени.
- Вики, качи се горе! Тук сме.
Качих се и влязох в спалнята на Ени. Тя лежеше на нея гола, в прегръдката на друга жена. Втрещих се. Бях слушал за лесбийки, бях ги виждал по порно канала, но на живо... Дори за човек с моите свободни разбирания това беше почти шокиращо.
- Какво, странно ли е? Влизай, не стой като гипсиран! Това е Дани. Тя е моя интимна приятелка от много години. Мъжът ми знаеше за нас. Дори е бил и с двете ни. Но предпочиташе да ни гледа как се любим. Да, любим се. Защото с теб е само секс, Вики. А с нея има и чувства. Жалкото е, че обществото ни не приема този вид отношения и ние сме принудени да се крием. Дори противно на чувствата и наклонностите си, Дани се омъжи и роди деца на съпруга си. Той не знае за нея и за нас. Друго мислене има. Едва ли ще я приеме такава. Сега искам да те помоля за една последна услуга. Искам да се любиш с Дани. След това ще се любиш и с двете ни. После ще си отидеш. С Дани ще бъдеш само днес, никога повече. Утре, ако имаш желание, ще се върнеш пак при мен. Но вече ще знаеш, че в моя живот има и друг човек. Човек, когото обичам и на когото много държа.
... Съблякох се и легнах при тях. Ени се отдръпна към края на спалнята. Протегнах ръка и погалих Дани. Усетих напрежението в нея. Обърнах се и погледнах Ени. Разбра ме веднага и дойде при нас. Взе Дани в прегръдката си и започна да и шепне нещо на ухото. Дани се усмихна и отвърна на думите И с целувка...
Не очаквах, че гледката на любещите се жени така ще ми хареса и ще ме възбуди. Имаше сякаш някаква магия в техните ласки. Притворих очи и усетих две ръце да се плъзгат по краката ми към слабините... Почувствах устните на едната как поемат члена ми, а други устни докосват гърдите ми. Боях се да ги отворя. Лежах по гръб и се наслаждавах на техните ласки.
- Вики... желая те...
Гласът на Ени ме извади от омаята. Аз трябваше да съм по-активният, не те. Взех ръката на Дани и допрях устни до дланта И. Тя ме погали по косата с другата и се усмихна...
... За пръв път се почувствах самотен в празния апартамент. Имах живота, за който мнозина можеха да мечтаят. Но не почувствах удоволствие от това. Всичко беше до време и когато един ден останех сам, щях да разбера сегашното измамно щастие. Лежах и се чудех какво щях да направя утре. Нищо. Утре щеше да е като вчера. Бях стигнал твърде далече, за да намеря сили и направя крачки назад.
© Христо Костов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви!!!
Лека вечер на всички желая!!! -
Много интересен разказ Ице ,прочетох и как е дошла идеята .Eх тези женски погледи какви чудеса вършат
.Пожелавам ти по честичко да улавяш такива погледи и после ти си знаеш реалност ли ,разказ ли
...
Поздрав ,Романтико!!! -
Стряскаща действителност.Пуританското ми възпитание се разбунтува.Всъщност може би такъв е живота и трябва да го приемем какъвто е.Кой знае защо предпочитам секс + любов + приятелство и когато ми липсва това единство страдам.Може би не само аз..
Поздрави ,Ице! -
Творбите ти са силно въздействащи, и позията и прозата,а според мен това е основното и най-важното за всеки автор!
Обичам да те чета!!! -
Аплодисменти,Ице!!!
-
Романтик, с Любовника се справи! Чакам версията на моя Мазохист - да видим как си го почувствал!!!
-
Доволна съм от това, че прочетох трилогията. Факт е, че събуди интереса ми, а и финала е перфектен. Звучи изживяно, не всичко, но..., основно заключението на героят...,както и да е,хареса ми.Спокойна вечер, Ице!!!
-
Деска, вдъхновение и идеи имам много. Жалко, че напоследък времето ми за писане е ограничено. Борянче, то и на мен не ми достига много време. Отдавна не съм влизал в другите раздели или ако го правя е без да коментирам. Благодаря ви!!!
Пепи, Маги, Петя!!! Благодаря и на вас!!!
Лека вечер!!! -
Честно да си призная, Христо, за първи път чета нещичко от теб в нестихотворна форма! Все не ми остава време за прозата, не че нямам желание... Поздравления за трилогията за "Любовника" - спечели ме за читател и почитател и на прозата ти! Желая ти много вдъхновение!
-
Разголване до болка... изповедта на един мъж, опознал себе си,
но не и своя живот!
Страхотен си, Ице!
Харесват ми и разказите ти! -
Ей, само от един поглед какви неща ти идват на ум!
Даже цял разказ! Завиждам ти за вдъхновението!
Поздрави, Ице! -
Останах доволна...радвам се, че героят разбра в какво се състои щастието...в любовта, а другото е само чакъл и пясък...с обич, Ице.
-
Само мога да кажа,че ми хареса как приключи разказа!Не мога да обясня защо,може би заради изводите,които този мъж си е направил накрая!Твърде наивна ли съм,не знам...
-
Благодаря ви!!!
Мими, чак пък талант не съм. Опитвам се да пиша, но не се приемам на сериозно. Ани, нали сме в България и не бива да се учудваме, че нещо не е наред. Здравче, жените винаги са източник на вдъхновение. Мила, не беше ти. Ако беше ти, щяхме да се стиковаме.
Понякога нещо съвсем дребно е достатъчно да подаде искрата.
Весел и успешен ден!!! -
Аз бях, аз... Таман да ти проговоря и ти хукна разкази да пишеш Писатели!
Хареса ми. В живота се случва какво ли не, както казват "Очаквай неочакваното!". Понякога си мислим, че започваме нещо просто така, но... дали е така? Дали сме готови да се разделим с него, когато се наложи? Нещата не винаги се оказват такива, каквито ги планираме...
От чисто човешка гледна точка разказът ти ме удовлетвори и завладя. Като грешка отчитам факта, че не го публикува наведнъж - чете се леко и нямаше смисъл от три отделни части. -
Въпреки, че нета постоянно ми прекъсваше, успях да ги прочета.
Горкия човечец! Поне е разбрал, че щастието не е в секса а в любовта! Крачката назад е трудно, но не е и необходима. По добре е крачка напред.
Да е жива и здрава тази жена дето те е загледала, че ни поднесе този интересен разказ. Какво ли не прави един женски поглед
Поздрави, Ице и спокойна нощ! -
За съжаление не е, но след св. Валентин ходихме в Хисаря с жената и още едни приятели на купон и почивка. Понеже няма да съм аз, ако не забравя нещо и отидох да купя четки, паста за зъби и едни лекарства. Срещу аптеката бар. Влязох да пия едно кафе и срещу мен една жена като вперила поглед в мен... Помислих, че или съм се разхубавил още , или ходя с разкопчан панталон(това ми е чест номер). Не беше второто. Но се роди идеята за този разказ.
Благодаря, Светле!!! -
"Бях стигнал твърде далече, за да намеря сили и направя крачки назад."
Много ми се иска да е автобиографичен този разказ и да ми обясниш насаме последното изречение, моля!!!
Тъжна съдба, може би за някой и до болка реална.
Поздрав и усмивка.