20 февр. 2008 г., 23:04

Любовникът (заключение)  

  Проза » Рассказы
1838 0 19
8 мин за четене

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прочетох, полета на въображението ти ми хареса .
    Тъжна съдба, може би за някой и до болка реална.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ви!!!
    Лека вечер на всички желая!!!
  • Много интересен разказ Ице ,прочетох и как е дошла идеята .Eх тези женски погледи какви чудеса вършат.Пожелавам ти по честичко да улавяш такива погледи и после ти си знаеш реалност ли ,разказ ли ...
    Поздрав ,Романтико!!!
  • Стряскаща действителност.Пуританското ми възпитание се разбунтува.Всъщност може би такъв е живота и трябва да го приемем какъвто е.Кой знае защо предпочитам секс + любов + приятелство и когато ми липсва това единство страдам.Може би не само аз..
    Поздрави ,Ице!
  • Творбите ти са силно въздействащи, и позията и прозата,а според мен това е основното и най-важното за всеки автор!
    Обичам да те чета!!!
  • Аплодисменти,Ице!!!
  • Романтик, с Любовника се справи! Чакам версията на моя Мазохист - да видим как си го почувствал!!!
  • Доволна съм от това, че прочетох трилогията. Факт е, че събуди интереса ми, а и финала е перфектен. Звучи изживяно, не всичко, но..., основно заключението на героят...,както и да е,хареса ми.Спокойна вечер, Ице!!!
  • Деска, вдъхновение и идеи имам много. Жалко, че напоследък времето ми за писане е ограничено. Борянче, то и на мен не ми достига много време. Отдавна не съм влизал в другите раздели или ако го правя е без да коментирам. Благодаря ви!!!
    Пепи, Маги, Петя!!! Благодаря и на вас!!!
    Лека вечер!!!
  • Честно да си призная, Христо, за първи път чета нещичко от теб в нестихотворна форма! Все не ми остава време за прозата, не че нямам желание... Поздравления за трилогията за "Любовника" - спечели ме за читател и почитател и на прозата ти! Желая ти много вдъхновение!
  • Разголване до болка... изповедта на един мъж, опознал себе си,
    но не и своя живот!
    Страхотен си, Ице!
    Харесват ми и разказите ти!
  • Ей, само от един поглед какви неща ти идват на ум!
    Даже цял разказ! Завиждам ти за вдъхновението!
    Поздрави, Ице!
  • Останах доволна...радвам се, че героят разбра в какво се състои щастието...в любовта, а другото е само чакъл и пясък...с обич, Ице.
  • Само мога да кажа,че ми хареса как приключи разказа!Не мога да обясня защо,може би заради изводите,които този мъж си е направил накрая!Твърде наивна ли съм,не знам...
  • Благодаря ви!!!
    Мими, чак пък талант не съм. Опитвам се да пиша, но не се приемам на сериозно. Ани, нали сме в България и не бива да се учудваме, че нещо не е наред. Здравче, жените винаги са източник на вдъхновение. Мила, не беше ти. Ако беше ти, щяхме да се стиковаме.
    Понякога нещо съвсем дребно е достатъчно да подаде искрата.
    Весел и успешен ден!!!
  • Аз бях, аз... Таман да ти проговоря и ти хукна разкази да пишеш Писатели!
    Хареса ми. В живота се случва какво ли не, както казват "Очаквай неочакваното!". Понякога си мислим, че започваме нещо просто така, но... дали е така? Дали сме готови да се разделим с него, когато се наложи? Нещата не винаги се оказват такива, каквито ги планираме...
    От чисто човешка гледна точка разказът ти ме удовлетвори и завладя. Като грешка отчитам факта, че не го публикува наведнъж - чете се леко и нямаше смисъл от три отделни части.
  • Въпреки, че нета постоянно ми прекъсваше, успях да ги прочета.
    Горкия човечец! Поне е разбрал, че щастието не е в секса а в любовта! Крачката назад е трудно, но не е и необходима. По добре е крачка напред.
    Да е жива и здрава тази жена дето те е загледала, че ни поднесе този интересен разказ. Какво ли не прави един женски поглед
    Поздрави, Ице и спокойна нощ!
  • За съжаление не е, но след св. Валентин ходихме в Хисаря с жената и още едни приятели на купон и почивка. Понеже няма да съм аз, ако не забравя нещо и отидох да купя четки, паста за зъби и едни лекарства. Срещу аптеката бар. Влязох да пия едно кафе и срещу мен една жена като вперила поглед в мен... Помислих, че или съм се разхубавил още , или ходя с разкопчан панталон(това ми е чест номер). Не беше второто. Но се роди идеята за този разказ.
    Благодаря, Светле!!!
  • "Бях стигнал твърде далече, за да намеря сили и направя крачки назад."
    Много ми се иска да е автобиографичен този разказ и да ми обясниш насаме последното изречение, моля!!!
Предложения
: ??:??