Втората приятелка на Ени се казваше Елена. Още щом се видяхме, ми се метна на врата.
- Охоо, сладък... Ени къде те е крила до сега? Гледай я ти нея, винаги взима най-доброто за нея. Обаче сега ще те опитам и аз.
Тук нещата ми бяха ясни. Нямаше приказки или поне не толкова много. Те се сведоха до оплакването от мъжа И.
- Той, моят, като се прибере и веднага: „– Жена, ракийка, салатка, вечеря!” и паркинг пред телевизора. Новини по едната, другата, третата. Докато ги изгледа и заспи. А аз? Не ме е пипал от месеци. Имах си един, но... Взе много да се влюбва и го разкарах. Аз искам само да съм сексуално задоволена, другото ми го осигурява съпругът. Но да не губим време, да вървим в другата стая.
На Елена показах всичко, на което се бях научил. Виковете И се носеха из цялата къща. Когато си тръгваше, ми каза:
- Божее, така не бяха ме работили. Жесток си! Злато мое. Задължително ще те потърся. Чао сега и до скоро!
Изпратих я и седнах уморен на дивана. Нея също си я биваше. Както казват – „Огъ ...