Любовникът (заключение)

Втората приятелка на Ени се казваше Елена. Още щом се видяхме, ми се метна на врата.
-       Охоо, сладък... Ени къде те е крила до сега? Гледай я ти нея, винаги взима най-доброто за нея. Обаче сега ще те опитам и аз.
Тук нещата ми бяха ясни. Нямаше приказки или поне не толкова много. Те се сведоха до оплакването от мъжа И.
-       Той, моят, като се прибере и веднага: „– Жена, ракийка, салатка, вечеря!” и паркинг пред телевизора. Новини по едната, другата, третата. Докато ги изгледа и заспи. А аз? Не ме е пипал от месеци. Имах си един, но... Взе много да се влюбва и го разкарах. Аз искам само да съм сексуално задоволена, другото ми го осигурява съпругът. Но да не губим време, да вървим в другата стая.
На Елена показах всичко, на което се бях научил. Виковете И се носеха из цялата къща. Когато си тръгваше, ми каза:
-       Божее, така не бяха ме работили. Жесток си! Злато мое. Задължително ще те потърся. Чао сега и до скоро!
Изпратих я и седнах уморен на дивана. Нея също си я биваше. Както казват – „Огън я гори, но някой трябва да и подаде запалената клечка.”
На другия ден бях отново с Ени.
-       Вчера доста се вихрихте с Ленчето.
-       Тя е ненаситна. Не съм бил така скапан.
-       Днес не ти личеше. Беше си на обичайното ниво.
-       Защото нямахме работа. Имах възможност да си отпочина. Ени, а какво стана с третата ти приятелка?
-       За нея по-късно. Още не ти е време. Нали знаеш приказката – „Бързай бавно!”.
Така продължи животът ми в следващите месеци. През вечер с Ени, другите дни ту с Елена, ту с Радинела. С последната ми идваше малко необичайно и натоварващо психически. Не бях свикнал да давам съвети, не бях в състояние да решавам такива проблеми като нейните. Освен това, понякога тя прекаляваше с оплакванията си.
-       Ради, защо не поговориш със съпруга си? Нали животът не е само работа. Кога ще сте заедно, когато остареете и няма да ставате за нищо, освен за взаимни упреци. Говори с него! Нека те заведе на почивка някъде. Нека те поглези. Аз не зная всъщност какво да правя с теб. Говорим си за много неща, но... Ако бяхме любовници, нещата щяха да са по-лесни. Но уважавам решението и чувствата ти към твоя мъж.
-       Ето това е. Ти поне ми даваш този съвет. А той се затваря в кабинета си и за мен все няма време. Но си прав. Не искам да губя своето и твоето време. Ще говоря с него. Благодаря ти! Ще се видим още веднъж с теб и ще ти кажа как е минало.
Целунах я за довиждане и се разделихме. Повече не се видяхме. Но Ени ми каза, че нещата при тях се оправяли.
С Елена също разредихме срещите. Каза ми, че мъжът и започнал да я подозира.
-       Все ме подпитва - „Защо днес си пееш? За къде си се наконтила? Ама ти у дома не седиш напоследък.” Ще се виждаме по-рядко с теб. Не искам да те изгубя заради ревността на моя.
Това ми дойде добре. Не исках излишни неприятности с ревниви мъже. С Ени нямах ядове и се чувствах удовлетворен. Когато се видях след това с нея, тя ми каза:
-       Утре ще се срещнеш с Даниела. Дани е третата ми приятелка.
На следващия ден отидох в къщата. Влязох, но вътре нямаше никой. Обиколих целия етаж, празен. Тогава чух гласа на Ени.
-       Вики, качи се горе! Тук сме.
Качих се и влязох в спалнята на Ени. Тя лежеше на нея гола, в прегръдката на друга жена. Втрещих се. Бях слушал за лесбийки, бях ги виждал по порно канала, но на живо... Дори за човек с моите свободни разбирания това беше почти шокиращо.
-       Какво, странно ли е? Влизай, не стой като гипсиран! Това е Дани. Тя е моя интимна приятелка от много години. Мъжът ми знаеше за нас. Дори е бил и с двете ни. Но предпочиташе да ни гледа как се любим. Да, любим се. Защото с теб е само секс, Вики. А с нея има и чувства. Жалкото е, че обществото ни не приема този вид отношения и ние сме принудени да се крием. Дори противно на чувствата и наклонностите си, Дани се  омъжи и роди деца на съпруга си. Той не знае за нея и за нас. Друго мислене има. Едва ли ще я приеме такава. Сега искам да те помоля за една последна услуга. Искам да се любиш с Дани. След това ще се любиш и с двете ни. После ще си отидеш. С Дани ще бъдеш само днес, никога повече. Утре, ако имаш желание, ще се върнеш пак при мен. Но вече ще знаеш, че в моя живот има и друг човек. Човек, когото обичам и на когото много държа.
... Съблякох се и легнах при тях. Ени се отдръпна към края на спалнята. Протегнах ръка и погалих Дани. Усетих напрежението в нея. Обърнах се и погледнах Ени. Разбра ме веднага и дойде при нас. Взе Дани в прегръдката си и започна да и шепне нещо на ухото. Дани се усмихна и отвърна на думите И с целувка...
Не очаквах, че гледката на любещите се жени така ще ми хареса и ще ме възбуди. Имаше сякаш някаква магия в техните ласки. Притворих очи и усетих две ръце да се плъзгат по краката ми към слабините... Почувствах устните на едната как поемат члена ми, а други устни докосват гърдите ми. Боях се да ги отворя. Лежах по гръб и се наслаждавах на техните ласки.
-       Вики... желая те...
Гласът на Ени ме извади от омаята. Аз трябваше да съм по-активният, не те. Взех ръката на Дани и допрях устни до дланта И. Тя ме погали по косата с другата и се усмихна...
... За пръв път се почувствах самотен в празния апартамент. Имах живота, за който мнозина можеха да мечтаят. Но не почувствах удоволствие от това. Всичко беше до време и когато един ден останех сам, щях да разбера сегашното измамно щастие. Лежах и се чудех какво щях да направя утре. Нищо. Утре щеше да е като вчера. Бях стигнал твърде далече, за да намеря сили и направя крачки назад.