2 авг. 2007 г., 15:12

Любовта е отново празна кутия с изсъхнали мечти по ъглите 

  Проза
1575 0 8
3 мин за четене
> К., писаното по-долу е за теб. Голяма беля си навлече като се влюби в човек, душата на когото се разкъсва от любов и лудост. Любовта на свръхчувствителна жена и лудостта на екзалтиран творец. Не знам до каква степен ще приемеш сериозността на думите ми, очаквам безброй въпроси да се родят в ума ти. Отговорът на всеки един от тях е в текста. Словото ми не е просто безплътно творчество, а живота на чувствата ми в момента, истинността на всеки един трепет, минаващ през мен. Прости ми, че съм тъй директна, но вълненията е грешно да се потискат.
> И не мисли за мен, аз съм блян необуздан, далечен в космоса отвлечен.
>
> петък, 30 Март, 5:25 часа сутринта
>
> Отворих внезапно очи. Мозъкът ми, толкова буден, сякаш никога не беше заспивал, започна моментално да твори продуктите на своята дейност. Протегнах ръка към телефона си, за да видя колко е часа. Не ме учуди безумно ранния час, в който музата ме събуди. Имах нужда от нея и това не ме изпълни с досада, по-скоро се изнанадах как тялото м ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Начева Все права защищены

Предложения
: ??:??