Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха насам – натам, поели в своите посоки и никой не обърна поглед към нея. Беше късен следобед. Скоро хладната ноемврийска нощ щеше да приюти града в мрачните си обятия и всички бързаха да се приберат в уютните си топли домове. Утрешният ден бе посветен на християнското семейство и всеки искаше да бъде с близките си.
- Госпожо, докога ще Ви чакам! – стресна я гласът на шофьора. - Вземете си багажа, че бързам за гаража. Цял ден съм на път, изморен съм…
Жената слезе бавно от автобуса и пое мълчаливо голямата пътническа чанта от шофьора. Едва тогава той вдигна поглед към нея и забеляза, че е бременна. Беше облечена в широко и дълго черно палто, но и така личеше, че е в напреднала бременност. Изпод ш ...