Професията на баща ми беше счетоводител, но като човек - голям чешит! На мен също ми се искаше да вляза в икономически техникум, но той ме натика в Механото с думите, че това да се занимаваш с чуждите сметки не било работа за мъже. Пък и видите ли неговите и двамата дядовци били техничари. И като се замислел имали много повече успехи в живота от самия него. Та поради това после цял живот му било съвестно, как се заинатил да им прави напук, изневерявайки им професионално.
Но то мъките не свършиха до там.
В девети клас отново грубо и брутално се намеси в живота ми, потирвайки ме да се сдобивам със занаят. Щото то това в техникума му се струвало много теоретично. Тук вече не мога да кажа дали случайно или кармично предопределено в рода си имахме зет арменец - часовникар. И моичкия татковец през половината време на всяка ваканция ме пращаше при него да изучавам тайните на часовникарството. Ама то нали и в университета си бях в специалност фина механика. Та горе долу пасваше и на часовницит ...