След Олимпийските игри в Атина, така и така не пушех и не пиех, имах физиката и любителски започнах да тренирам усилено. Нали древните спартанци имали девиз '' Здрав дух в здраво тяло ''.

И всяка година участвах в масовият старт на есенния Атински маратон за любители, е вярно професионалните маратонци носеха лавров венец, златни медали, а аз се задоволявах с възпоменателни удостоверения и медали за участие в масовият старт.

А сега какво , стига съм се отягал, да си спомням и да търся причина да не бягам. Хайде връзвай маратонките, днес имаш само няколко обиколки около парка, заповядвах си мърманисайки тихичко.

Мдаа, днес и утре две обиколки, гимнастика на пейката за коремните мускули, после една обиколка за разпускане и ако няма деца на спортната площадка набирания на лоста и отново две обиколки за време

В петък крос до манастира Касарияни, а в събота и неделя активна почивка, зеене по витрините на улица Ерму или магазинчетата на Монастираки, и  да не забравя да се обадя на колежката от офиса за почивните дни...

Тръгнах по маршрута си около парка.

Я, от къде  отново се появи онази фигурка в спортен екип, смешно подскачайки като бягаше, все я виждах  да се мотае, но не й обръщах особенно внимание, имаше и други самодейни спортисти като мен, и може би за това.

Ускорих темпото да я настигна от любопитство, защо така подскача и размахва ръце, да не би да има нов модел маратонки с пружини.Е глупости, първо състезателите ще ги пробват, а не аматьорите.

Настигнах я.Светла коса, прибрана в шапка, енергично размахваше ръце, подскачапе смешно, сякаш се забавлявапе

- Госпожице, защо така подскачате и махате с ръце като бягате, не е ли трудно така, губите много

енергия - попитах шеговито

Добре, че нямаше слушалки в ушите, та отговори без да ме погледне

- Ами това е стил на бягане, защо се учудвате - сериозно ми отговори

- Стил, но неправилен, даже ако откраднете нещо и решите да избягате, ще ви настигнат и хванат,

и  защо не дишате нормално, ами задържате въздуха...

Очите й ме погледнаха зверски, все едно, абе мухльо нямаш ли си друга работа, както си искам така ще бягам.

Продължих обиколката си.Спрях на скамейката за коремните преси. Гледам, мина, погледа малко упражненията ми и тръгна нанякъде..

На следващият ден я наблюдавам, вече не подскача така смешно, ръцете по-прибрани към тялото

- Ето така се бяга по-лесно нали - казах с усмивка и продължих тичането си

Сега на лоста за набирания, следват лицеви опори

- А вие професионален спортист ли сте - сепна ме гласът й някъде зад мен - Тренирате постоянно,..

ако е само за здраве, трябва да сте били много болен

- Не, за удоволствие, подготвям се за участие в масовият старт на есенният маратон, от Маратон до

Мраморният стадион в Атина. Масовият старт е наистина едно предизвикателство за обикновенният човек, издражливост, воля , дух. И  вие за Маратона ли се готвите

- Нее, и аз за удоволствие - засмя се тя - Хайде да направим обиколка на парка без да тичаме

Тръгнахме мълчаливо, наистина като непознати

- Аз съм Каралайн - започна тя неуверено - И  съм от Рейкявик, Исландия, знаете ли къде се

намират. Работя тук.

- Чакайте да врътна  географския глобус в главата си, та да видя къде е - засмях се аз - Знам разбира се, навремето там е била шахматната среща Боби Фишер с Борис Спаски. Ами нямаше ли избухнал вулкан там, дето затрудни въздухоплаването, там са фиордите, нали. А според някаква класация Рейкявик е доста скъп град за живеене, но не съм ходил там. Да ви кажа честно, за пръв път чувам от Исландия, някой да работи тук, обикновено сме от страните на бившия Социалистически лагер. Както обичаме да казваме, бившите социалистически страни тръгнали по пътя на западната демокарция. Е, борба за хляб в крайна сметка...

Ох, забравих да се представя, а аз съм Петро, Петър от България и също работя тук.

А вие как се озовахте в Атина, ако смея да попитам.

- Дълга история, или повторение на историята. Преди много години баба ми е работила тук в Посолството, вице консул, а дядо единствено дете на богата гръцка фамилия и бил много находчив и предприемчив човек. Оженили се. Дядо използвал тогавашпната конюнктура, изкупувал тютюн, продавал в Англия, Ирландия, Исландия, внасял от там уиски, изнасял коняк, гръцко вино.

Откупил един залив в Исландия и построил голямо предприятие за преработка на риба, имал риболовни корабчета, а то -късно и риболовен траулер. Постепенно се насочили към застрахователният бизнес, не разчитали само на ''Лойд'', после и в строителството. Но дядо починал

рано, левкимията надделяла. Баба и татко не се огънали и продължили напред.Безспорна заслуга имало и семейството на мама, които също ги подкрепяли. То мама и татко се оженили и по любов

и но сметка, но любовта победила, защото съм се появила аз. И противно на очакванията на някои, че ще съм само един консуматор на благата създадени от предните поколения, аз учих усърдно, завърших Оксфорд в Англия, и макар да имах условия за живот и работа в Лондон, аз се върнах в Рейкявик. Мама беше особено щастлива, че ще се заема с фирмите на място, макар че сега могат да се управляват дистанционно чрез Интернет. Отплеснах се нали...

А как се озовах в Атина ли. Позната на баба от Министерството й съобщила, че ще обявяват конкурс за длъжност в посолството в Атина и да кандидатствам. Протекцията, която може би съм получила е от страна на баба ми, че се явявам един вид дипломат от кариерата, и ето ме тук вече

втора година. Но тук е доста по-трудно. Приемат те  малко несериозно когато си на улицата, знаеш какви заплеси са гърците. Нямам приятели или приятелки извън работата, а така обичам морето.

Загарът ми е от градината в къщи, но едно време не било модерно да има басейн и за това нямам.

Не било модерно да си със загар, защото ще си мислят, че работиш някъде на слънце.

А не правим ли вече втора обоколка, трябва да се пребирам. Не, не ме изпращай, мога и сама.

Довиждане и до утре.

             Ох, вече нямам време за отягане, скочих в спортния екип, завързах маратонките.

Днес е ред на дистанцията до Манастира Касарияни и обратно ли,...нее, не мога да го оставя за събота и после да се шляя по Атинските улици.

Скок-подскок изглежда ти хареса , а

Приятна и занимателна само, или...много ми дреме за ''или''

Хайде тичкай сега около парка и внимавай да не подминеш скок-подскок.

А, ето я.

- Каралайн, вие от колко време тренирате, по точно бягате около парка, друго трасе нямате ли

-Не, само тука, въртя се като пумпал около парка - засмя се тя - Трябва да пробвам дали мога да

направя обиколка със стиснати очи, познавам всяка крачка

- Защото аз бягам до манастира и обратно, има малко възвишение но на връщане е по-лесно. Ако искаш да се пробваме заедно - предложих нерешително

-- Добре, да вървим тогава, по-скоро да бягаме - с усмивка отговори тя

Вече бягаше  с прибрани ръце, не подскачаше постоянно, стараех се да не я  гледам как бяга , а камо ли да отправям критични забележки.

Пътят лъкатушеше нагоре с лека стръмнина.

Тя изостана няколко метра и извика

- Питър, хелп, помощ, схвана ми се десният крак.

Спрях веднага, прихванах я през раменете

- Спокойно, седни тук, да видим какво е станало

- Дано не е нещо сериозно, изкълчен глезен или разтегнато сухожилие - изпъшка тя

Хванах глезена й, завъртях насам-натам, не е от тук болката. Прихванах прасеца, твърд като стомана, а казваше била само любителка спортистка, размачках го през клина, не изохка, не е и от тука. Само е  бедрото, отзад има мускул и сухожилие до свивката на коляното, обикновено този мускул се схваща при по-голямо усилие.

- Госпожице, не знам медицинското наименование, но има един мускул на бедрото отзад,...ако разрешите - попитах тихичко

Но и без да получа отговор вече уверено пипах с ръка. Тя изстена от болка, мускулът беше втвърден. Прекарах пръсти и длани по бедрото й. Бегло погледнах лицето й. Очите й изпитателно ме гледаха, но въобще не им обърнах внимание, а опипвах и размачквах травмираното място.

- По-добре ли е така, а сега да станем, присвий крак от коляното и го сложи между краката ми,... такаа, неудобно е на един крак нали, хвани се за рамената ми за упора.

Прихванах бедрото ѝ и ненергично започнах да го масажирам. Чувствах, как еластичността на мускула се възвръща.

- Готова сте, обичайна травма при натоварване и на мен ме се е случвало, Да се връщаме, трябва му покой няколко часа. Междувременно карате ли велосипед, можем да идем до морето с велосипеди, 30 километра са, а ще измислим как ще се върнем. Велосипедът натоварва друга група мускули и е необходим за тренировки.

Уговорихме се за неделя в 9 часа сутринта пред входа на парка.

          Скок-подскок дали ме харесва, мислех си в къщи, наистина необикновено момиче, и защо понякога се държи малко странно, въобразявам си навярно...

.........следва