М Е Р А Ц И, П У С Т И  М Е Р А Ц И…     

      Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.

- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , че тука ще слънчасаме. – обади се по едно време Доню. 

- А, харни сме си и тука.Ей на слънцето отива на заник и скоро ще излезем на сянка.

- Аха. - прозя се Доню, но набора му не го чу и продължи . - Та-а , до къде бяхме стигнали, 

- Що-о, що? Аха, да бе да, до там. - отвърна му Тоню уж, че го е разбрал.

- Ами чудя се , що пръста ти е вързан?

- Що? Кой е вързан?

- Пръста ти викам. Що е вързан?

- А, моя ли?Ами то-о, тя стана една не е за разправяне.

- Ей, браво, бе! И на мене ли няма да кажеш?

- Ще ти кажа, бе наборе, ама се чудя що така тия мераци не минават като годините ами остават да ни глождят отвътре, а? 

- Какви мераци, бе наборе?

- Как какви, бе? Че ти не си ли спомняш за младините , а? Как си уйдисвахме на  нагоните, и как  гледахме скришом комшийките и си викахме ох, тая да ми падне, оле, оле-е…

- Как да не си спомням.Тъгувам за тия времена , ама на… - из хихика се Доню и като въздъхна му рече

- Ех, младост, къде отлетя? 

- Така е, наборе!Даже си викам тоя господ, кога създавал човека що ли не поставил оная работа на челото, че да къде срещне някоя да бута, до дето му е хубаво…

 Наборе, той господ си знае работата!Щото ако тя ни беше на челото , сега щеше да капе в устата ни.Ама какво общо има твоя пръст с тая работа, а?

- Как какво? Нали това ти казвам.Бях седнал до кютука да си насека съчки за печката.И гледам комшийката изнесла килима си да го пере. Проснала го на асфалта и се върти пред мен. ами аз какво да гледам , съчките или младите и хубави задни части и аха брадвичката ми удари пръста, та за това .

- Ех, наборе, наборе , нали знаеш, че всичко е с времето си.

- Ама-а гледам те с нова шапка си тази сутрин и се питам що, реклама ли правиш  или криеш нещо  от мен

- Ах, реклама, та те са  достатъчно по телевизията, нали виждаш че не можем  един филм да  изгледаме като  хората. 

- Така-а  е, ама-а...тогава-а криеш нещо от мен, а?

- Ах, крия, що  да крия ва , наборе ?  Ти-и  да не си криеш пръста.Виж как си го вирнал нагоре.

- Да, бе  да, ама-а какво  общо  има моя пръст с  твоята шапка?

- Как какво от мераците за нашите младини .- усмихна  срещу него Тоню.

- Е па  що? – погледна го  учудено  Доню.

- Що, що. Щото-о, оня ден  излизам да  отида до магазина , а пред мен върви  вдовичката   Мария. Върви, ама подмята  задните си части ту  на ляво, ту на дясно.                                                          

- И ти-и, к'во...

- Кво...Ами-и...загледах се...'кво?

- И-и кво стана,а?

- Кво  да стане? Ами-и, прегърнах електрическия стълб...та-а за  т'ва, сега съм с нова шапка.

- Ех, наборе,наборе-е - мераците са си мераци . Нали  знаеш,че   едно  е да  искаш, друго  е да  можеш.
- въздъхна  Доню и като махна с ръка  и продължи.- Лошото  е, че не можем , а си  оставаме само с мерака.