kopele (Ирен Попова)
100 512
18 янв. 2011 г., 12:10

Мимолетни мечти 

  Проза
1104 0 9

Обичах те утре. Запомни ме вчера. Защото съм мимолетна. Изпарявам се. Аз съм водката в чашата си. Изпивам се бързо. На един дъх. И се забравям. Но помня теб. Ти си чашата. Разливам се между стените ти. Заразявам ги със спомена за аромата си. Усмихвам се вчера. Красиво цвете бях. Не плача днес, макар да увехнах. Откъсна ме и ми обеща да се грижиш за мен. Отдавна знаех, че всичко ще свърши така. Още преди да ме забележиш и да се влюбиш в цветовете ми. Преди да закопнееш за прашеца по тичинките ми. Знаех. Знаех, че ще дойдеш и ще ме изтръгнеш от корените ми, за да ме сложиш в своята ваза. Но сипа много малко вода. Не я смени. Тя се замърси. Зеленяса. Но аз знаех. Дори да беше сипал повече, пак щях да увехна. Цветята във вази са много мимолетни мечти.

© Ирен Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми, Ирен! Поздрав!
  • Хареса ми! Грег е прав, но и Ани
    Поздрав Ирен!
  • Приемам го като поетична миниатюра и като такава ми харесва!
  • Извинявам се, Иренче, но не се стърпях и ще се обърна към Светослав, по повод на коментара му.
    Светослав, хубав е съветът, който даваш на Ирен и аз бих искала да прочета от нея разказ, но тя е на 17 години и мисля, че изразявайки мислите си по този начин, тя върви към него и го прави много естествено. Винаги с интерес съм следяла развитието на млади талантливи автори, но ми е правило впечетление, че в много от случаите, наставлявайки ги утвърдили се вече автори, те тръгват в посока подражание и в един момент вече не са съвсем себе си. Ирен се е съхранила малко или много от това, което е момента в който изгражда своя стил. Освен това възрастта и е такава, че житейският и опит тепърва предстои, а да си добър разказвач ти трябва и богат житейски опит. Освен това Ирен притежава едно безценно качество да наблюдава и анализира, да се самоанализира дори, в резултат на което трупа мъдрост и всичко това облича в един прекрасен изказ, който е искрен и нефалшиф. Безспорно умението да наблюдаваш и анализираш е необходимост на добрия разказвач. Написах това, защото не бих искала пришпорвайки я или давайки и съвети точно как да пише, точно това момиче да заприлича на всички останали, защото си мисля, че нейната наблюдателност сама ще я доведе до стил, който ще бъде нейн специфичен почерк и всичко, което пише занапред ще я откровява и запомня.
    Още веднъж се извинявам, Иренче, че на страничката ти репликирам коментар.
  • Да, Светослав има резон в това, което казваш и със сигурност ще последвам съвета ти.: )Това наистина са просто моментни емоции и нахвърляни мисли, но все пак смятам, че казвам нещо.: )Благодаря ти, че посети.И на всички благодаря.: )
  • Както и друг път съм споменавал имаш много образен език, който ми харесва, но това което пишеш са само нахвърляни мисли. Опитай да напишеш разказ. Сигурен съм, че ще ти се получи. Иначе това е нищо повече от страница от дневник. Успех!
  • Хареса ми!
  • откъснато цвете...мимолетна мечта...
    точно...думите ти докосват и трогват...
    сърдечно те, прегръщам..
  • Не късайте цветята!
    Цветята са живи, докато имат корен...
    Чудесно послание, Ирен!
Предложения
: ??:??