Понякога търся спасение от това, което ме задушава у дома в тъмнината навън, където е хладно и просторно. Излизам на разходка или понякога да покарам новата си червена Хонда хибрид по улиците. Там намирам своето малко кътче, място за размишление. Спасение от какво? Колко е странно - самотата, чувството за самота в собствения си дом. До собствената си жена.
Разхождах се по пустите тротоари. Градът спи по това време - единайсет часа вечерта. У нас бе светло и топло, но жълтата светлина на лампата и ограничени от четири стени стаи ме депресираха. Жена ми, с която няма какво да си кажем, от която се чувствам отчужден ме депресираше. Тъмнината бе като лекарство за очите, широките улици - за душата ми. Отмарях. Тази нощ си виждах дъхът - бе студено. Помислих си, че сигурно скоро щеше да вали сняг. Все пак беше средата на Декември, денят - вторник.
Вторниците са особени дни. Тогава изнасяме боклука навън. В сряда рано сутринта минават боклуджйските камиони, събират боклука и отпадъците за рец ...