17 нояб. 2010 г., 16:01

Мисли на 1 пиянде

1.3K 0 4
1 мин за четене

 Европейското се преквалифицира в Българско.

 Все още си вадя хляба с труд. С всеки изминал хляб се убеждавам, че не съм на прав път. А я виж какво правят хората - провиква се някой от съседната маса. Съветват ме по телевизията – Всичко ще е наред, само пускайте повече  sms-и. Не ща да пускам  sms-и и за да се спра, стискам здраво чашата.

 Иначе днес приехме още трима бездомници.

 Чакат обърканото поколение да си замине, та да се прочистим от вредните навици.     Помагат ни – без пенсии, без работа, без образование, без здраве, без бъдеще... Ми ще се прочистим естествено от вредното, как не.

 Забелязаха, че има някои по-държаливи и ги изпратиха да берат царевица в чужбина, та дано не се върнат. А младите директно ги потупват по рамото и ги пращат да учат на Запад. Има и някои други, объркали се да учат в България, ама и на тях им видяха цаката. Без бюджет за университетите и без парно зимата. Я да ви видим сега! Ще ми учат в България, не ги е срам!

 Не им трябва на нашите грамотен народ. Може да схване какво става. То мен ако питате и жив народ не им трябва. Добре се справят. Харна им е работата.

Дай още едно, че ще взема и аз sms да пусна и край с мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хахаха! Не се притеснявай, нямам нищо против някой да ми пише две. А ако това е разказ и аз ще си посипя главата с пепел. Отбелязала съм го в " Други" все пак.
    Никого не искам да трогвам, а само да припомня случващата се реалност, ей така, за разнообразие между розовия поетичен пух.
    Благодаря за хубавите мнения
  • Аз ти писах две. Не ме трогна и разпокъсана мисъл, а де не говорич, че не е за раздел проза. Ако това е разказ съм готов да си посипя главата с пепел.
  • И тъжно и смешно...и най-вече болно, защото е истина....
    Поздрави!!!!!
    Останете със здраве!
  • Не знам какво да кажа....живата истина!
    6ца от мен и поздрави!

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...