Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Като захвърлена стара детска играчка, префасонирано и изхабено с годините, разцентровано от постоянните залитания, падания и удари, обезформено и поразкъсано тук-там... Нейното все още живо съзнание...
Да, това е краят! Всички врати са затворени - плътно! Зад нея, пред нея - всички! И ключовете им са захвърлени в най-дълбоките води - все едно морски, речни или просто в тези на някой стар кладенец. Няма изход... наникъде...
Ръбът на скалата се потресе от ужас. Как така? Нима тази жена няма очи? Той почувства нейното безумие още в мига, когато кракът й стъпи върху челото му... А още по-осезателно го долови, когато намести и другия. Тогава надникна в душата й... Нали бе толкова древен и мъдър! Той ...