Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. Ето, че колегите почнаха да я гледат, да я отбягват, мълчаха, когато се приближаваше към тях, усмихваха се престорено. Опитваше се да им говори, например: „Яница, днес е хубав ден!”, „Митко, организирай нещо да излезем целия екип !”. Мълчаха и мълчаха. Шефа ѝ един ден дойде от кабинета си и каза:
„Местим се в друга сграда, но има един проблем, след ремонт е и трябва да изчистим офисите”.
Тя реагира веднага:
– Можем да вземем препарати, кажете къде ще се чисти!? :)
– Айде, пък ти,защо не млъкнеш най-после, ще чистим ние, ти да не си развалиш маникюра! – чу се глас някъде от групата колеги.
– Нищо не съм казала лошо, исках да помогна... – не довърши, защото усети юмрук в лицето си и как кръвта потича от носа ѝ.
Вече нищо не помнеше, свлече се .
© Jivka Koleva Все права защищены