27 jun 2019, 13:06

Мнение

1.1K 0 8
1 мин за четене

Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. Ето, че колегите почнаха да я гледат, да я отбягват, мълчаха, когато се приближаваше към тях, усмихваха се престорено. Опитваше се да им говори, например: „Яница, днес е хубав ден!”, „Митко, организирай нещо да излезем целия екип !”. Мълчаха и мълчаха. Шефа ѝ един ден дойде от кабинета си и каза:

„Местим се в друга сграда, но има един проблем, след ремонт е и трябва да изчистим офисите”.

Тя реагира веднага:

– Можем да вземем препарати, кажете къде ще се чисти!? :)

– Айде, пък ти,защо не млъкнеш най-после, ще чистим ние, ти да не си развалиш маникюра! – чу се глас някъде от групата колеги.

– Нищо не съм казала лошо, исках да помогна... не довърши, защото усети юмрук в лицето си и как кръвта потича от носа ѝ.

Вече нищо не помнеше, свлече се .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абсурдът присъства в много автори ,чужди и наши ,дори класици ,елементът на разсъждение също ,това че никой не чете и живее в някакви рамки е друг въпрос! Поздрави!
  • Сетих се за произведението „Изумление и трепет“ на Амели Нотомб. Там абсурдът е изграден последователно и се разгръща като абсолютна реалност. Тук си остава леко абсурдна ситуация. При всички случаи - носи някакъв тип поука. Понякога в живота се получават необяснимости - което явно разказът се опитва да потвърди. Предимство или недостатък е читателят да си доизмисля историята? На мен ми се иска, ако трябва да си доизмислям историята, тя да ми носи повече настроение, по което да се спусна в търсенията си. Може би изборът е между двете - или настроение, или история, или и двете. Но е хубаво поне едното да е изпипано, за да има за какво читателят да се захване, докато чете, а не просто да „изплува“ объркан от историята. Без последните две изречения тук няма да има абсурд. Но, със или без абсурд, е добре да има повече настроение и/или повече история, т.е повече яснота за читателя.
  • Благодаря ви , това е ,по-хубаво от мен го формулирахте!
  • Какво има да не се разбира , успехите понякога водят до това , но кой за каквото мисли , това и разбира , оттеглям се като неоценен талант!Всичко добро!
  • И аз се присъединявам към нищонеразбралите. "Страхотен колектив", а изведнъж всички я ненавиждат и получава юмрук в лицето за няма нищо. Нещо логиката ми бяга

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...