Jun 27, 2019, 1:06 PM

Мнение

1.1K 0 8
1 min reading

Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. Ето, че колегите почнаха да я гледат, да я отбягват, мълчаха, когато се приближаваше към тях, усмихваха се престорено. Опитваше се да им говори, например: „Яница, днес е хубав ден!”, „Митко, организирай нещо да излезем целия екип !”. Мълчаха и мълчаха. Шефа ѝ един ден дойде от кабинета си и каза:

„Местим се в друга сграда, но има един проблем, след ремонт е и трябва да изчистим офисите”.

Тя реагира веднага:

– Можем да вземем препарати, кажете къде ще се чисти!? :)

– Айде, пък ти,защо не млъкнеш най-после, ще чистим ние, ти да не си развалиш маникюра! – чу се глас някъде от групата колеги.

– Нищо не съм казала лошо, исках да помогна... не довърши, защото усети юмрук в лицето си и как кръвта потича от носа ѝ.

Вече нищо не помнеше, свлече се .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Абсурдът присъства в много автори ,чужди и наши ,дори класици ,елементът на разсъждение също ,това че никой не чете и живее в някакви рамки е друг въпрос! Поздрави!
  • Сетих се за произведението „Изумление и трепет“ на Амели Нотомб. Там абсурдът е изграден последователно и се разгръща като абсолютна реалност. Тук си остава леко абсурдна ситуация. При всички случаи - носи някакъв тип поука. Понякога в живота се получават необяснимости - което явно разказът се опитва да потвърди. Предимство или недостатък е читателят да си доизмисля историята? На мен ми се иска, ако трябва да си доизмислям историята, тя да ми носи повече настроение, по което да се спусна в търсенията си. Може би изборът е между двете - или настроение, или история, или и двете. Но е хубаво поне едното да е изпипано, за да има за какво читателят да се захване, докато чете, а не просто да „изплува“ объркан от историята. Без последните две изречения тук няма да има абсурд. Но, със или без абсурд, е добре да има повече настроение и/или повече история, т.е повече яснота за читателя.
  • Благодаря ви , това е ,по-хубаво от мен го формулирахте!
  • Какво има да не се разбира , успехите понякога водят до това , но кой за каквото мисли , това и разбира , оттеглям се като неоценен талант!Всичко добро!
  • И аз се присъединявам към нищонеразбралите. "Страхотен колектив", а изведнъж всички я ненавиждат и получава юмрук в лицето за няма нищо. Нещо логиката ми бяга

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...