27.06.2019 г., 13:06

Мнение

1.1K 0 8
1 мин за четене

Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. Ето, че колегите почнаха да я гледат, да я отбягват, мълчаха, когато се приближаваше към тях, усмихваха се престорено. Опитваше се да им говори, например: „Яница, днес е хубав ден!”, „Митко, организирай нещо да излезем целия екип !”. Мълчаха и мълчаха. Шефа ѝ един ден дойде от кабинета си и каза:

„Местим се в друга сграда, но има един проблем, след ремонт е и трябва да изчистим офисите”.

Тя реагира веднага:

– Можем да вземем препарати, кажете къде ще се чисти!? :)

– Айде, пък ти,защо не млъкнеш най-после, ще чистим ние, ти да не си развалиш маникюра! – чу се глас някъде от групата колеги.

– Нищо не съм казала лошо, исках да помогна... не довърши, защото усети юмрук в лицето си и как кръвта потича от носа ѝ.

Вече нищо не помнеше, свлече се .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсурдът присъства в много автори ,чужди и наши ,дори класици ,елементът на разсъждение също ,това че никой не чете и живее в някакви рамки е друг въпрос! Поздрави!
  • Сетих се за произведението „Изумление и трепет“ на Амели Нотомб. Там абсурдът е изграден последователно и се разгръща като абсолютна реалност. Тук си остава леко абсурдна ситуация. При всички случаи - носи някакъв тип поука. Понякога в живота се получават необяснимости - което явно разказът се опитва да потвърди. Предимство или недостатък е читателят да си доизмисля историята? На мен ми се иска, ако трябва да си доизмислям историята, тя да ми носи повече настроение, по което да се спусна в търсенията си. Може би изборът е между двете - или настроение, или история, или и двете. Но е хубаво поне едното да е изпипано, за да има за какво читателят да се захване, докато чете, а не просто да „изплува“ объркан от историята. Без последните две изречения тук няма да има абсурд. Но, със или без абсурд, е добре да има повече настроение и/или повече история, т.е повече яснота за читателя.
  • Благодаря ви , това е ,по-хубаво от мен го формулирахте!
  • Какво има да не се разбира , успехите понякога водят до това , но кой за каквото мисли , това и разбира , оттеглям се като неоценен талант!Всичко добро!
  • И аз се присъединявам към нищонеразбралите. "Страхотен колектив", а изведнъж всички я ненавиждат и получава юмрук в лицето за няма нищо. Нещо логиката ми бяга

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...