Мнение
Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. Ето, че колегите почнаха да я гледат, да я отбягват, мълчаха, когато се приближаваше към тях, усмихваха се престорено. Опитваше се да им говори, например: „Яница, днес е хубав ден!”, „Митко, организирай нещо да излезем целия екип !”. Мълчаха и мълчаха. Шефа ѝ един ден дойде от кабинета си и каза:
„Местим се в друга сграда, но има един проблем, след ремонт е и трябва да изчистим офисите”.
Тя реагира веднага:
– Можем да вземем препарати, кажете къде ще се чисти!? :)
– Айде, пък ти,защо не млъкнеш най-после, ще чистим ние, ти да не си развалиш маникюра! – чу се глас някъде от групата колеги.
– Нищо не съм казала лошо, исках да помогна... – не довърши, защото усети юмрук в лицето си и как кръвта потича от носа ѝ.
Вече нищо не помнеше, свлече се .
© Jivka Koleva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Абсурдът присъства в много автори ,чужди и наши ,дори класици ,елементът на разсъждение също ,това че никой не чете и живее в някакви рамки е друг въпрос! Поздрави
! -
Сетих се за произведението „Изумление и трепет“ на Амели Нотомб. Там абсурдът е изграден последователно и се разгръща като абсолютна реалност. Тук си остава леко абсурдна ситуация. При всички случаи - носи някакъв тип поука. Понякога в живота се получават необяснимости - което явно разказът се опитва да потвърди. Предимство или недостатък е читателят да си доизмисля историята? На мен ми се иска, ако трябва да си доизмислям историята, тя да ми носи повече настроение, по което да се спусна в търсенията си. Може би изборът е между двете - или настроение, или история, или и двете. Но е хубаво поне едното да е изпипано, за да има за какво читателят да се захване, докато чете, а не просто да „изплува“ объркан от историята. Без последните две изречения тук няма да има абсурд. Но, със или без абсурд, е добре да има повече настроение и/или повече история, т.е повече яснота за читателя.
-
Благодаря ви , това е ,по-хубаво от мен го формулирахте!
-
Какво има да не се разбира , успехите понякога водят до това , но кой за каквото мисли , това и разбира , оттеглям се като неоценен талант!Всичко добро!
-
И аз се присъединявам към нищонеразбралите. "Страхотен колектив", а изведнъж всички я ненавиждат и получава юмрук в лицето за няма нищо. Нещо логиката ми бяга
-
"...с няколко висши...". Няколко висши какво? Висши постижения? Висши таланти? Висши добродетели? Ей, този български език! Толкова е труден с тези сложни словосъчетания! Как само мъчи горките автори!
-
Идеята ми бе , че понякога дори компетентно или приятелско мнение дразни , особено ако изразяващият мнение има някакъв успех от това ! Приятен ден!
-
За да има реакция, трябва да има предшестващо събитие, но тук логиката ми убягна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
