***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина не можах да те позная! – прекъсна страстните ми мисли, обектът на желанията ми. Наострих уши, за да я чувам по-добре. Музиката и разговорите на още 60 души, изпълваха помещението с невъобразима какафония от звуци. – Станал си…Ами,различен и по – мъжествен.
Да, видях, как червенината изби по страните и. Беше се почувствала неудобно, също, като тогава, когато се престраших и й лепнах нескопосана целувка на завършването, докато седяхме на една пейка в парка. Няма как да забравя онзи момент, просто защото докато се прибирах, бях увесил нос, като спаружена чушка и се чувствах „бита карта”. Вместо опитът ми да я спечеля да се увенчае с успех, то получих забрана да опитвам повече „това нещо”. Да, це ...