Може би някой ден...
Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимостта на събитията. Защото чак след време разбрах – аз никога няма да съм същата…
Но… мъглата изцяло ни погълна. Листата на дърветата окапаха и ветрове задухаха в душите ни.
Изписахме хиляди думи. Един за друг. И отново сме на пътя. Това между нас все още си стои. Недоизказано. Неизживяно. Като романа, който започнах, но така и не довърших. Като любовно писмо в бутилка, намерено от човек, който не оценява красотата на словото. Но ти си любимата история, която стои на нощното ми шкафче, и която препрочитам всяка нощ. Защото с теб сме заедно. В най-цветните мечти и най-нежните ми сънища…
Може би някой ден и в реалността…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Есенен блян Все права защищены
