Имало едно време едно слънчево зайче, родено от топлите лъчи на слънцето. То било весело и закачливо и всеки ден обичало да ходи при децата в една детска градина. Весело скачало от лице на лице и особено обичало да си играе с малките чипи нослета на малчуганите.
Веднъж забелязало, че в градината е дошло ново момченце, но никое от децата не си играело с него. Детенцето било петгодишно, русокосо момченце. Имало странна уста, заешка, и децата го отбягвали. То било самотно и тъжно. Слънчевото зайче започнало да си играе с него и детето се засмяло. Зайчето му станало приятел.
Един ден едно малко коте се качило на едно високо дърво и не можело да слезе от него и уплашено мяукало. Момченцето без да се страхува се покатерило на дървото и го свалило на земята. Децата наобиколили момченцето и започнали да се радват на спасеното коте, а то с благодарни очички гледало своя спасител. Детето изведнъж станало любимец на всички деца в градината. Вече всеки ден те си играели с момченцето, а то било доб ...