Мракът и светлината
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду…
Къде да отида…Къде… Посред нощ и това дъждовно време… никъде не мога да отида… В полицията? Хммм…кой ще ми повярва…
Уплашена и разтреперена тръгна по улицата, после забави крачки. Спря до една спирка и седна на пейката. Заплака. Откакто майка й почина нещата загрубяха. Баща й пиеше като смок и ставаше агресивен и зъл. Тази нощ дори й посегна. Спипа я в ъгъла и навря устните си в пазвата й. Миришеше на алкохол, беше отвратително. Ива се отскубна, но той успя да я зашлеви по лицето. В джоба на дънките си имаше десетина лева, които къташе отдавна. Беше последна година в гимназията и й оставаха три месеца да завърши. Вятърът разроши косите й и тя вдигна яката на якето си, като продължи да трепери. Сгуши се и разтърка премръзналите си пръсти.
Постоя час, два… нищо не можеше да измисли.
Щеше да почака да заспи стария и да се прибере на пръсти у дома. В дома ли... в ада…това не е дом… Ще заключи вратата на стаята си и ще бъде тиха като мишчица…
Ива изтри засъхналите сълзи от лицето си и тръгна. Вървеше вяло. До вратата спря и се ослуша. Баща й хъркаше силно. Тя се вмъкна тихо, спря се до масата и си отчупи един крайщник от хляба, огледа се и внимателно запристъпва по стълбите. Вратата на спалнята беше открехната и хъркането продължаваше.
Спираше се на всяко стъпало и поемаше дъх. Щом влезе в стаята, затвори внимателно вратата и превъртя ключа. Чу се изтракване в ключалката, което проряза тишината. Ива стисна устни от ужас.
Защо на мен се случва всичко това?? Защо … Мислите й се въртяха като оси из главата, отскачаха раздразнени и сърдити…
Ива беше за пример в класа, красиво и умно момиче, което се учеше отлично, семейството й нямаше проблеми с нея…Обичаше и уважаваше родителите си…до тази нощ…тази нощ баща й не беше същият…беше звяр…
Сви се на кълбо в кревата, а сърцето й биеше, като че ще изхвръкне. Стисна очи, но сякаш усещаше вонята от устата на баща си… и кръвясалите му зачервени от пиенето очи, мазните му пръсти… Отвращението й премина в гняв. Гневът започна да клокочи като поток и стана като яростна река…
Тя стана и се приближи до прозореца.
Погледна навън.
Щом веднъж ми посегна…няма нищо да го спре…Сама съм…мама я няма…
Луната беше изгряла в тъмното небе. Кръгла и оранжева като портокал, тя се беше оцъклила над града. Около оградата дърветата хвърляха дрипави сенки. Потръпна от студ. Хвърли пак поглед в небето... никакви звезди... мастилено черно небе...
Отдръпна се бързо.
Няма звезди...мамооо...къде си мамо...
После й щукна нещо в главата. Яростта все така набираше сила бясно…
Безумно, но справедливо…
Слезе по стълбите уверена… Извади бутилката със сода каустик и влезе в спалнята на баща си…
Легнал беше по гръб, с разкрачени крака и разперени ръце. Устата му беше широко отворена… Ива развъртя капачката и стисна силно бутилката в ръце. Наведе се и я изсипа…
Чу се хълцане и хриптене… баща й се ококори…Задави се…Стисна си гърлото с ръце… Гледаше я изумен…содата изгори хранопровода му, съскаше като змия в него… Той остана така… втренчен с невиждащи кръвясали очи…
Ива взе и изтри бутилката, после я тикна в ръцете му…
Боже… какво направих… някакъв мрак ме обзе…това аз ли съм…бях добра…сега съм зла…Божеее…..
Хвана телефона, а ръцете й неудържимо трепериха…Изпусна слушалката на земята.
Свлече се на пода. Мина цяла вечност…
После тръсна рамене. Изправи се…
Сега е време да се обадя … Ще има много да разказвам… за депресията му… за алкохола…как се наливаше месеци наред…как му се е замъглил ума… и …как посегнал на себе си…
…………………………………………………….
Съдбата й се промени. Но трябваше да я побутне…като камък по нанадолнище…
Доста време тя беше изгубена…обезсърчена…виновна…
Но след лошите дни дойдоха по – добри…Мракът в душата й се разсея… Окопити се…стана по-силна… Светлината бавно си проправяше път…
Завърши с отличен, започна работа и след година успя да следва задочно в университета.
Вземаше изпитите с лекота. Умът й сечеше като бръснач.
Днес бързаше за среща с Владо, колегата който я следваше като сянка на лекциите.
Усещаше чувствата му, те я сгряваха…като пламъче отвътре…
Устреми се към него, а той я вдигна и завъртя … в мечешка прегръдка…
© Tаня Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря!
-
Хубав разказ, Таничка. С един от логичните завършеци, оставящи горчив привкус...Отцеубийство...
Не е ли съвестта най- жестокият палач?!... Успех от мен! -
Успех, Танче!
-
Благодаря Юри, Petar Stoyanov!
Хубав ден! -
Успех, Таня!
-
Хареса ми, вълнуващ разказ и давам глас,и... успех разбира се
-
Благодаря Ники!
-
Успех, Танче!
Хубав разказ! -
Благодаря на всички!
Гале, ако не беше го убила щеше да я изнасилва всеки ден и по-лошо щеше да стане... -
Разказът е увлекателен, но аз се разочаровах от края.Как това добро момиче ще носи спокойно този товар в душата си? Това все пак е убийство!
-
Хубав разказ.Успех Таня.
-
Успех, Таня!
-
Благодаря Дея, Влади!
-
Много разчувстващ разказ, останах заинтригувана!!! Браво, Танче!!! Успех
-
Разказ, който ме заплени и остави да тръпна в очакване на края. Поздравления и уверен глас от мен! Успех, Таня! Пожелавам ти да добавиш още една награда в броеницата си.
-
Поздрави Kovak, Ромашка!
-
Добре описано, хареса ми! Успех
-
Таня, много ми хареса! Имаш глас от мен! Успех!
-
Благодаря ти аар за "любими"!
Хубава вечер! -
Таня, трябваше да се постараеш повече. Мисля, че самата тема изисква разказите да са разгърнати в малко по-голям обем. Вярно, че тук се котират много такива семейно-битови, сърцераздирателни истории, вярно, че използваш много силни, внушителни изрази, но така се е получило доста претупано, особено финалът. Липсва пряка реч, освен монолозите на героинята. Можеше да вмъкнеш ретроспекция, започвайки от края на разказа...Но какво ти обяснявам, ти със сигурност го можеш много по-добре, както знаем от други твои разкази.
-
Поздрави Тони, Mitvans!
Благодаря ви! -
Понякога такава постъпка е единствения начин да оцелее.
Хареса ми, Таня. Глас и успех! -
И на мен ми хареса! Давам ти глас! Успех в конкурса!
-
Благодаря!
-
Много ми хареса, Таничка! Успех!
-
Благодаря Маестро, хубаво лято и много слънце ☀️!
-
Майсторски написан разказ. Давам глас за успех в конкурса.
Хубав юли от мен, Таня! -
Жени, благодаря ти!
-
обичам да те чета, Танче. Гласувах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
