Мракът и светлината
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду…
Къде да отида…Къде… Посред нощ и това дъждовно време… никъде не мога да отида… В полицията? Хммм…кой ще ми повярва…
Уплашена и разтреперена тръгна по улицата, после забави крачки. Спря до една спирка и седна на пейката. Заплака. Откакто майка й почина нещата загрубяха. Баща й пиеше като смок и ставаше агресивен и зъл. Тази нощ дори й посегна. Спипа я в ъгъла и навря устните си в пазвата й. Миришеше на алкохол, беше отвратително. Ива се отскубна, но той успя да я зашлеви по лицето. В джоба на дънките си имаше десетина лева, които къташе отдавна. Беше последна година в гимназията и й оставаха три месеца да завърши. Вятърът разроши косите й и тя вдигна яката на якето си, като продължи да трепери. Сгуши се и разтърка премръзналите си пръсти.
Постоя час, два… нищо не можеше да измисли.
Щеше да почака да заспи стария и да се прибере на пръсти у дома. В дома ли... в ада…това не е дом… Ще заключи вратата на стаята си и ще бъде тиха като мишчица…
Ива изтри засъхналите сълзи от лицето си и тръгна. Вървеше вяло. До вратата спря и се ослуша. Баща й хъркаше силно. Тя се вмъкна тихо, спря се до масата и си отчупи един крайщник от хляба, огледа се и внимателно запристъпва по стълбите. Вратата на спалнята беше открехната и хъркането продължаваше.
Спираше се на всяко стъпало и поемаше дъх. Щом влезе в стаята, затвори внимателно вратата и превъртя ключа. Чу се изтракване в ключалката, което проряза тишината. Ива стисна устни от ужас.
Защо на мен се случва всичко това?? Защо … Мислите й се въртяха като оси из главата, отскачаха раздразнени и сърдити…
Ива беше за пример в класа, красиво и умно момиче, което се учеше отлично, семейството й нямаше проблеми с нея…Обичаше и уважаваше родителите си…до тази нощ…тази нощ баща й не беше същият…беше звяр…
Сви се на кълбо в кревата, а сърцето й биеше, като че ще изхвръкне. Стисна очи, но сякаш усещаше вонята от устата на баща си… и кръвясалите му зачервени от пиенето очи, мазните му пръсти… Отвращението й премина в гняв. Гневът започна да клокочи като поток и стана като яростна река…
Тя стана и се приближи до прозореца.
Погледна навън.
Щом веднъж ми посегна…няма нищо да го спре…Сама съм…мама я няма…
Луната беше изгряла в тъмното небе. Кръгла и оранжева като портокал, тя се беше оцъклила над града. Около оградата дърветата хвърляха дрипави сенки. Потръпна от студ. Хвърли пак поглед в небето... никакви звезди... мастилено черно небе...
Отдръпна се бързо.
Няма звезди...мамооо...къде си мамо...
После й щукна нещо в главата. Яростта все така набираше сила бясно…
Безумно, но справедливо…
Слезе по стълбите уверена… Извади бутилката със сода каустик и влезе в спалнята на баща си…
Легнал беше по гръб, с разкрачени крака и разперени ръце. Устата му беше широко отворена… Ива развъртя капачката и стисна силно бутилката в ръце. Наведе се и я изсипа…
Чу се хълцане и хриптене… баща й се ококори…Задави се…Стисна си гърлото с ръце… Гледаше я изумен…содата изгори хранопровода му, съскаше като змия в него… Той остана така… втренчен с невиждащи кръвясали очи…
Ива взе и изтри бутилката, после я тикна в ръцете му…
Боже… какво направих… някакъв мрак ме обзе…това аз ли съм…бях добра…сега съм зла…Божеее…..
Хвана телефона, а ръцете й неудържимо трепериха…Изпусна слушалката на земята.
Свлече се на пода. Мина цяла вечност…
После тръсна рамене. Изправи се…
Сега е време да се обадя … Ще има много да разказвам… за депресията му… за алкохола…как се наливаше месеци наред…как му се е замъглил ума… и …как посегнал на себе си…
…………………………………………………….
Съдбата й се промени. Но трябваше да я побутне…като камък по нанадолнище…
Доста време тя беше изгубена…обезсърчена…виновна…
Но след лошите дни дойдоха по – добри…Мракът в душата й се разсея… Окопити се…стана по-силна… Светлината бавно си проправяше път…
Завърши с отличен, започна работа и след година успя да следва задочно в университета.
Вземаше изпитите с лекота. Умът й сечеше като бръснач.
Днес бързаше за среща с Владо, колегата който я следваше като сянка на лекциите.
Усещаше чувствата му, те я сгряваха…като пламъче отвътре…
Устреми се към него, а той я вдигна и завъртя … в мечешка прегръдка…
© T.Т. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Хубав разказ, Таничка. С един от логичните завършеци, оставящи горчив привкус...Отцеубийство...
Не е ли съвестта най- жестокият палач?!... Успех от мен! -
Успех, Танче!
-
Благодаря Юри, Petar Stoyanov!
Хубав ден! -
Успех, Таня!
-
Хареса ми, вълнуващ разказ и давам глас,и... успех разбира се
-
Благодаря Ники!
-
Успех, Танче!
Хубав разказ! -
Благодаря на всички!
Гале, ако не беше го убила щеше да я изнасилва всеки ден и по-лошо щеше да стане... -
Разказът е увлекателен, но аз се разочаровах от края.Как това добро момиче ще носи спокойно този товар в душата си? Това все пак е убийство!
-
Хубав разказ.Успех Таня.
-
Успех, Таня!
-
Благодаря Дея, Влади!
-
Много разчувстващ разказ, останах заинтригувана!!! Браво, Танче!!! Успех
-
Поздрави Kovak, Ромашка!
-
Добре описано, хареса ми! Успех
-
Таня, много ми хареса! Имаш глас от мен! Успех!
-
Благодаря ти аар за "любими"!
Хубава вечер! -
Поздрави Тони, Mitvans!
Благодаря ви! -
Понякога такава постъпка е единствения начин да оцелее.
Хареса ми, Таня. Глас и успех! -
И на мен ми хареса! Давам ти глас! Успех в конкурса!
-
Благодаря!
-
Много ми хареса, Таничка! Успех!
-
Благодаря Маестро, хубаво лято и много слънце ☀️!
-
Майсторски написан разказ. Давам глас за успех в конкурса.
Хубав юли от мен, Таня! -
Жени, благодаря ти!
-
обичам да те чета, Танче. Гласувах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
