29 июл. 2009 г., 17:38

Мяу?!

Проза » Рассказы

766 0 4

- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът.
- Вълк съм, ти казвам! - започна да се отчайва вълкът.
- Мац-пис-пис - каза другият.
- "Мац-пис-пис"?! - учудено повдигна вежда Но Щен Вълк.
- Кученцеее, кажи "мяу"! - бърбореше досадникът.
- Мяу - каза нашият вълк и примирено въздъхна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yotovava (Валентина Йотова)

Хехе, браво!

2009-07-30T00:07:00+03:00
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)

Ами, когато общуваш с досадници, понякога така се получава А след това имаше ли скок и "ам"? Поздрави!

2009-07-29T22:49:12+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Весело

2009-07-29T21:10:03+03:00
female_sg (Боряна)

Ха-ха-ха Благодаря за усмивките, но всичко е до време;
зверовета са, за да се уважават и обичат от разстояние

2009-07-29T18:47:16+03:00