Jul 29, 2009, 5:38 PM
Мяу?!
620
0
4
- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът.
- Вълк съм, ти казвам! - започна да се отчайва вълкът.
- Мац-пис-пис - каза другият.
- "Мац-пис-пис"?! - учудено повдигна вежда Но Щен Вълк.
- Кученцеее, кажи "мяу"! - бърбореше досадникът.
- Мяу - каза нашият вълк и примирено въздъхна.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът.
- Вълк съм, ти казвам! - започна да се отчайва вълкът.
- Мац-пис-пис - каза другият.
- "Мац-пис-пис"?! - учудено повдигна вежда Но Щен Вълк.
- Кученцеее, кажи "мяу"! - бърбореше досадникът.
- Мяу - каза нашият вълк и примирено въздъхна.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хехе, браво!
-
Ами, когато общуваш с досадници, понякога така се получава
А след това имаше ли скок и "ам"? Поздрави! 
-
Весело
-
Ха-ха-ха Благодаря за усмивките, но всичко е до време;
зверовета са, за да се уважават и обичат от разстояние
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
