29.07.2009 г., 17:38 ч.
Мяу?!
644
0
4
- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът.
- Вълк съм, ти казвам! - започна да се отчайва вълкът.
- Мац-пис-пис - каза другият.
- "Мац-пис-пис"?! - учудено повдигна вежда Но Щен Вълк.
- Кученцеее, кажи "мяу"! - бърбореше досадникът.
- Мяу - каза нашият вълк и примирено въздъхна.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът.
- Вълк съм, ти казвам! - започна да се отчайва вълкът.
- Мац-пис-пис - каза другият.
- "Мац-пис-пис"?! - учудено повдигна вежда Но Щен Вълк.
- Кученцеее, кажи "мяу"! - бърбореше досадникът.
- Мяу - каза нашият вълк и примирено въздъхна.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хехе, браво!
-
Ами, когато общуваш с досадници, понякога така се получава
А след това имаше ли скок и "ам"? Поздрави! 
-
Весело
-
Ха-ха-ха Благодаря за усмивките, но всичко е до време;
зверовета са, за да се уважават и обичат от разстояние
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
