Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от емоции, с която не знаеше дали може да се справи. Преди години Катя се изнесе от родната си къща и от тогава с баща ѝ не се бяха потърсили. Тя не очакваше, че той ще я остави толкова лесно. Мислеше си, че ще направи всичко възможно да оправят взаимоотношенията си. Тази надежда и липсата на опити от негова страна, породиха у нея разочарование и това я накара да си помисли, че той не я обича достатъчно и бягството от дома не е било грешен избор. Когато получи писмото се изненада, сърцето ѝ започна да бие лудо, а мозъкът ѝ блокира. Ръцете ѝ мигновено искаха да скъсат плика, за да прочете съдържанието, но страхът в нея надделя. В крайна сметка прецени, че по-добре нещата да останат такива, каквито ...