Мълчаливо писмо
Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от емоции, с която не знаеше дали може да се справи. Преди години Катя се изнесе от родната си къща и от тогава с баща ѝ не се бяха потърсили. Тя не очакваше, че той ще я остави толкова лесно. Мислеше си, че ще направи всичко възможно да оправят взаимоотношенията си. Тази надежда и липсата на опити от негова страна, породиха у нея разочарование и това я накара да си помисли, че той не я обича достатъчно и бягството от дома не е било грешен избор. Когато получи писмото се изненада, сърцето ѝ започна да бие лудо, а мозъкът ѝ блокира. Ръцете ѝ мигновено искаха да скъсат плика, за да прочете съдържанието, но страхът в нея надделя. В крайна сметка прецени, че по-добре нещата да останат такива, каквито са. Много трудно ѝ беше да преглътне празнотата и да свикне с липсата му, не искаше пак да преминава през всичко това. Не намери сили да изхвърли писмото, затова реши да го прибере и някой ден, когато дойде моментът, да го прочете. Е, сега моментът беше дошъл. Катя седеше на леглото си и държеше няколко листа хартия с почерка на баща ѝ. Пое си дълбоко дъх и започна да чете:
„Скъпа, Катя, трябваха ми години, за да напиша това писмо. Надявам се не е прекалено късно. През целия ми живот съм се въздържал. Мълчанието превзе света ми и мислех, че това е правилният начин. Така бях възпитан и научен от обществото, в което израснах. Мълчах, когато виждах несправедливостта, защото вярвах, че не съм Господ и всеки ще получи това, което заслужава някой ден. Мълчах, когато съм бил нараняван, защото мислех, че да се скрия в себе си е по- разумно, отколкото да върна обидите обратно. Мълчах на шефа си, когато ме овикваше, защото ме беше страх да не загубя работата си. После натрупвах в себе си агресия, която се отрази на здравето ми. Мълчах, когато правех грешки, защото се страхувах от самотата. Мълчах, когато исках да се извиня; когато бях готов да простя, а извинението и прошката лекуват душата. Никога не съм боравил добре с думите, а те имат такава тежест, която аз мислех, че не мога да понеса. Думите трябва да бъдат изричани мъдро, на място и когато си сигурен в тях. Когато идват от вътре. Трябва да бъдат облечени с достойнство и да звучат правомерно, най-вече пред този, който ги изрича. Не трябва да са по-силни от действията ти и не по- слаби от характера ти, от същината ти. Мълчах, когато единствената жена, която съм обичал, си тръгна. Да, майка ти ни остави, но тя избяга именно от моето мълчание. Нямах смелост да я задържа, нито смелостта да си я върна. Гордостта превръща чувствата в празнота, която не топли. Мълчах години наред и пишех това писмо. Знаеш ли, то пак е мълчаливо, защото аз отново не намерих смелост да те видя и да ти кажа, че ми липсваш. Този навик през годините се превърна в капан, от който не мога да изляза. Аз никога няма да си простя, че не те потърсих. Но искам да те помоля няколко неща. Скъпа, Катя, изгони мълчанието от живота си. Не посрещай любовта, страха, обидата, красотата с мълчание. Когато сърцето иска да говори, не го спирай. Говори тихо и не наранявай никого с думите си. Но си длъжна пред себе си да споделиш емоциите си, вярата, любовта си. Думите, които излизат от сърцето ти имат силата да променят светове. Могат да осмислят живота на някого, да спрат започната война или просто да изплачат душата ти. А когато усетиш, че не ти се говори, а сърцето ти е спокойно и иска просто да се любува на тишината, тогава си помисли за мен. Знай, че всяко мое мълчание е изпълнено с мисли за теб и винаги ще бъде така! Ще срещнеш хора, които няма да разбират думите ти. Тогава бъди кратка, но не и безмълвна. Всяка дума остава в пространството и когато ѝ дойде времето тя стига до нейния адресат. Нещата се случват тогава, когато сме готови за тях. На мен ще ми е трудно да се променя, но с това писмо направих първия си опит да кажа всичко, което съм премълчал през годините. Надявам се някой ден да имам силата да застана пред теб и да защитя достойнството си.“
Катя сгъна писмото, което на места вече бе мокро, а мастилото размазано и направи единственото нещо, което сърцето ѝ искаше в този момент. Взе телефона си и набра номера, който знаеше наизуст:
- Татко? ...
© Симона Богданска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Понякога е доста трудно. Благодаря, Дочка!
-
"Думите, които излизат от сърцето ти имат силата да променят светове"
Така е. Стига да има достатъчно смелост да ги извади на бял свят. Успех! -
Благодаря за отделеното време и коментар, Петя!
-
Мъдро! Всъщност от собствен опит знам, че понякога и мълчанието може да бъде тълкувано погрешно!
-
Радвам се, че разказът ти е харесал, Севделин, иначе за правилата- пишеше, че могат да гласуват само участниците, всичко е видяно, всичко е прочетено.
-
Хубав разказ по темата. П.п. вече може да се гласува, но установих, че никой не чете условията
-
Усетих го, за което се радвам искрено!
-
Неочаквано за мен включване, за което ти благодаря, Мариана.
-
Така е, Красимира, има мигове, в които думите са излишни, има и такива, в които са мост, без който не можем да стигнем до споделената, златна тишина. Благодаря ти за коментара и отделеното време!
-
Понякога мълчанието е по-силно от думите, затова ги измества, но когато думите "са по-силни от действията ти и не по- слаби от характера ти, от същината ти" тогава те наистина променят светове, както много хубаво си го написала, Симона!
-
Благодаря ти, Стойчо!
-
Силата на словото...
Колкото повече отпиваш от истината:силата на словото е по- отрезвителна!
Волята да кажем истината изгражда характера.
Понякога мълчанието е злато,което се обезценява,щом пропуснем момента.
Много поучително.
Поздравления за написаното от теб,Симона ! -
Мисля, че причината съм аз, предвид последните съмнения около "фейкпрофилите" ми. Съжалявам за което, но пък сега съм спокойна, че просто ще се наслаждаваме на това, което четем и няма да ни пука кой е дал гласа си, защо го е дал, от къде го е дал... Иначе искрено ти благодаря и много се радвам, че това, което си прочел, те е докоснало по някакъв начин! Поздрав!
-
Наистина,защо няма опция за гласуване.Много хубав разказ Симона,успех в това предизикателство.Поздрав.
-
Марти, Лидия, благодаря ви за пореден път, че не оставате безразлични към това, което пиша! Мария, много силни думи, за които ти благодаря от сърце!
-
Нямам опция за гласуване, а бих дала два гласа за разказа ти!!! ❤️ Възхитих се на мъдростта в думите и на дълбочината, която може да живее в едно мълчание!
Браво, макар и рано, от сега те виждам победител, Симона! -
Споделям казаното от Мартин. Грешките могат да се поправят. Добре е това, че не потъваш в мълчание.
-
Поздравявам те за хубавия разказ и за смелостта, с която се включваш в новото предизвикателство – не всеки би го направил след всички думи, които се изписаха.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
