Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започнеш отначало, защото пак ще стигнеш дотук. Само крачка, но ти прилича на скок в един друг свят, в който ще загубиш сегашното си Аз и ще се превърнеш в друг човек, когото тепърва трябва да опознаваш. Тази бе от крачките, в които няма кръстопът, няма избор, няма решение. Няма и връщане…
Вратата към двореца бе затворена - огромна порта от дебели букови талпи с прогорен кралски герб. Пред нея стояха двама стражи, изцяло в бронирани доспехи. Те хванаха дръжките на мечовете си и пристъпиха крачка напред и крачка встрани, обграждайки Сакрил и двамата му костеливи спътници.
- Стой! - рече твърдо единият страж. - Кой си ти и по каква работа идваш?
- Казвам се Сакрил. Идвам да търся служба при краля.
Бе ...