13 мар. 2020 г., 08:55

На Дъното

962 1 1
2 мин за четене

Сега, драги ми приятелю , ще ти разкажа моята история на живота . Още когато се появих на това място пълно с болка , лицемерие и омраза наречено Земята , моите родители бяха щастливи и мечтаеха да съм високопоставена личност и успял в живота мъж , който всички които около него да го харесват . Като дете обичах да играя цял ден навън с приятели , а навън да се сипе от небето лъчи , които правиха площадката много топла , но и същевременно красива , а тези дървени греди…колко ги обичах ! А дърветата ?! Като ги пипнеш , потъваш и се сливаш едно с природата , която ще ти разкаже истории . Като студент , вече започнах да мисля сериозно за бъдещето ми и учех , учех и учех , само заради мечтите на моите родители и за въображаемите ми представи за…живот . Вече бях започнал да работя в една кантора , всичките ми 30 години заминаха да защитавам всякакви хора във всякакви ситуации . Защитавал съм невинни до убиици , до последните години на мойте скъпи родители , ми казваха , че се гордеят с мен и че се благодарни на самия Бог , че ме има . Но аз през всичките ми изминали години , от които бях едно дете , което мечтаеше до един нещастен пенсионер си задавах въпроса „Защо“ ?

Защо го направих ? Защо не трябваше да вървя по моя път ? Защо не съм щастлив ? и Защо ? Толкова години изминаха , толкова неща ми се случиха и така не успях през всичкото време да се почувствам…щастлив ! Колегите ми казваха , че искат да са като мен , а аз знаех че единствено ми го казваха само защото ми завиждаха и по друг начин не можеха да изразят лицемерието си към мен . Родителите ми казваха , че съм успял и че ме обичат , а същевременно не бяха горди с мен , а горди с тях самите , защото знаеха че това което искаха да направят с мен , го направиха . Жена ми , която я обичах и я любех , както и тя само ме използваше само за парите ми , които ги изкарвах от работа , която всички ми казваха , че е престижна , но аз на ум си виках, че по-отвратителна работа, както таз да защитаваш престъпници, няма!

Сега, драги ми приятелю, стигнах до тия години, които единствено сега се моля Смъртта да ме вземе и да си тръгна и болката да отмине . Вече съм готов и единственото нещо , което искам да ти кажа е , че се обичай и прави това , което ти е на…сърце , Сбогом драги ми читателю !  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Константине, приятелю млад, още ти е рано да пишеш. Моят съвет е да четеш много, каквото и да е. После писането ще си дойде само, ще видиш. Не бързай, имаш много време.
    Поздрави!

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...