13.03.2020 г., 8:55

На Дъното

963 1 1
2 мин за четене

Сега, драги ми приятелю , ще ти разкажа моята история на живота . Още когато се появих на това място пълно с болка , лицемерие и омраза наречено Земята , моите родители бяха щастливи и мечтаеха да съм високопоставена личност и успял в живота мъж , който всички които около него да го харесват . Като дете обичах да играя цял ден навън с приятели , а навън да се сипе от небето лъчи , които правиха площадката много топла , но и същевременно красива , а тези дървени греди…колко ги обичах ! А дърветата ?! Като ги пипнеш , потъваш и се сливаш едно с природата , която ще ти разкаже истории . Като студент , вече започнах да мисля сериозно за бъдещето ми и учех , учех и учех , само заради мечтите на моите родители и за въображаемите ми представи за…живот . Вече бях започнал да работя в една кантора , всичките ми 30 години заминаха да защитавам всякакви хора във всякакви ситуации . Защитавал съм невинни до убиици , до последните години на мойте скъпи родители , ми казваха , че се гордеят с мен и че се благодарни на самия Бог , че ме има . Но аз през всичките ми изминали години , от които бях едно дете , което мечтаеше до един нещастен пенсионер си задавах въпроса „Защо“ ?

Защо го направих ? Защо не трябваше да вървя по моя път ? Защо не съм щастлив ? и Защо ? Толкова години изминаха , толкова неща ми се случиха и така не успях през всичкото време да се почувствам…щастлив ! Колегите ми казваха , че искат да са като мен , а аз знаех че единствено ми го казваха само защото ми завиждаха и по друг начин не можеха да изразят лицемерието си към мен . Родителите ми казваха , че съм успял и че ме обичат , а същевременно не бяха горди с мен , а горди с тях самите , защото знаеха че това което искаха да направят с мен , го направиха . Жена ми , която я обичах и я любех , както и тя само ме използваше само за парите ми , които ги изкарвах от работа , която всички ми казваха , че е престижна , но аз на ум си виках, че по-отвратителна работа, както таз да защитаваш престъпници, няма!

Сега, драги ми приятелю, стигнах до тия години, които единствено сега се моля Смъртта да ме вземе и да си тръгна и болката да отмине . Вече съм готов и единственото нещо , което искам да ти кажа е , че се обичай и прави това , което ти е на…сърце , Сбогом драги ми читателю !  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Константине, приятелю млад, още ти е рано да пишеш. Моят съвет е да четеш много, каквото и да е. После писането ще си дойде само, ще видиш. Не бързай, имаш много време.
    Поздрави!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...