9 авг. 2019 г., 12:45

На фронта 

  Проза » Другие
698 4 4
1 мин за четене
Вече трето десетилетие обстрелът не спира. Димът пълзи над изораното от снаряди поле и влиза през всяка пора. Цари оглушителна слепота.
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да надвикаме уродливите звуци на война.
- Още колко мислиш, че ще продължи?!
Тя ме поглежда с напрегнато лице:
- Вечно! За теб не знам, но аз вече едва издържам!
- Винаги си била такава, стегни се, няма да им се даваме!
Нервна сълза на слабост се стича по грапавото й лице.
- Това нещо няма край, предпочитам да умра, отколкото...
До нас силно изтрещява поредната медийна бомба: "Гала гола на Малдивите". Тези нямат милост! Снишаваме се още по- ниско, но идва един момент, от който нататък по- ниско няма накъде. Тя изхлипва:
- По- добре моментална смърт...
- Да, разбрах, мре ти се! Престани и ми остави да се концентрирам...Повторен трясък, този път бомбата е ексклузивна: "Малина обича компот от праск ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Все права защищены

Предложения
: ??:??