На кафе с COVID-19
То, всъщност, кафето с него си го пия вече няколко дни, да не кажа, че и обяда и вечерята делим... Но така е с нахалните гости..
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 часа, само за няколко минутки бях сринат. Адско главоболие, внезапна висока температура, болки от пръстите на краката, до връхчетата на косата...
Това беше началото. Умничък съм (ха-ха), та усетих накъде отиват работите. Особено, когато за минути пред очите ми изчезна реалният свят, заменен от някакви петна с явно, халюцинагенен произход.
Процедурите са ясни. Дори и децата ги знаят вече, за съжаление. И те така се оказах затворен на третия етаж, в апартамента.
За първите три дни няма да разказвам, само ще спомена, че се уплаших само в един момент - събуждам се и не мога да дишам. Чувствах дробовете си сякаш са опаковани в бетон. Буквално.
И като почна едно задушаване, абе, мамата си трака. Добре, че за няколко минути отшумя, но все пак в продължение на часове имах чувството, че съм на кислородна диета. Тогава сериозно се замислих за болнична помощ, но... имам реална представа, каква е ситуацията там сега. От реални хора, не от тези, които говорят пред медиите, съчетали властта с отлично отработена лъжовност. На тях - майната им!
Но полека лека почнах да се оправям. Днес съм по-добре от вчера, вчера, от оня ден, а предходните такива не искам и да споменавам.
Та в тази ситуация ме спаси... Музата... Такова вдъхновение ме тресе напоследък, че просто са слаби думите.
Абе щом започнах да мисля в рими и стихове вчера, последните часове... Някои ще кажат, удари го вирусът, момчето, в акъла, жалко за него... Е, вие тук няма и да си го помислите, знам го, защото в голямата си част, познавате тези "симптоми".
И сега да удрям финала. Дори в този момент си пия кафето със същия, отново буквално. И още нещо - то няма никакъв аромат.
Пропуснах да спомена, че в един момент загубих абсолютно всякакъв усет за мирис и вкус. По второто, подобрение има, но относно първото, все още такова, йок.
Оня ден миришех за проба една люта домашна ракия (Имам няколко вида такава за гости. Лично аз не я понасям и само, като я помириша, ми се гади). Ми, все едно душках гола водица...
Та това, душенето де, ми стана мания напоследък. Душа подправките, това, което ям, дори сега си мисля, дали да не пробвам с чорапите си... Но са ми нови, нося ги само една седмица, та няма да има ефект...
Та те това е. Реших да споделя ей така, на майтап почти. Най-вече за тези, които не вярват. Но и още нещо (последно) искам да кажа.
Да, вирус има, но не трябва да има паника и насаждане на страх и ужас. Човекът е издръжлива гадина - оцелял е след прогонването от Рая, ще оцелее и сега. И все пак, а дано се замисли къде, как и в какво греши.
Щото прилепите са милиарди и не обитават само Китай...
16.11.2020.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
