НА ЛАГЕР ... Истинска история ...  

                         (Из "От онзи корен - горския...", Автобиографична повест, Плевен, 2023)                                                                                                                                                                                                                                                                ...                                                                                       ...                                                                                                            От лагер-школата в седми клас, в Троянския край, съм запазила интересен спомен - от незабравимо за мен лято ...          Почти веднага се сприятелихме с Нели от Русе. И следобед, тайно и често напускахме с нея лагера, за да се поразходим на слънце, докато остналите спяха ...  А веднъж, двете отидохме чак до края на селото, когато внезапно ни хрумна - да се поизкъпем набързо във вира на близката рекичка ... Наоколо нямаше никого, ние се съблякохме по бански и леко се цопнахме в недълбоката вода ... Но и двечките, почти не умеехме да плуваме ... Само след секунди обаче, близкият водовъртеж вмиг ме повлече към дълбокото, а аз изобщо не можех да се противопоставя на увличащата ме водна сила към дъното. Ала, по-убийствена в този момент беше мисълта за родителите ми, как ще го преживеят ... Моята приятелка се опита да ми помогне - тя беше малко встрани от водовъртежа, но водата и аз я повлякохме мигом надолу ... И вече, когато нямахме сили даже и да викаме, във вира изведнъж от брега се гмурнаха две големи момчета - нашите спасители, навярно дошли малко след нас... Дано са живи и здрави! ... Първият беше спасителят на Нели. На мен - вторият, на чийто крак  оставих синьо петно... Това бил комсомолският секретар на лагера, по-късно разбрах ...                                                                                                                                                          На другия ден пристигна журналист и като ни разпита, веднага публикува статията си в Ловешки вестник... А моя спасител Николай, пред строя на всички лагерници, беше награден с медал от ЦК на Комсомола. Но, за другия младеж - нищо... После научихме, че не бил се ползвал с добро име в селската Комсомолска организация... И какво, че този "безименен" герой беше спасил един млад живот, рискувайки своя - а тогава Нели нямаше и петнайсет ...                                                                                                                                                                                                     След два-три дена в Угърчин, отивахме с мои приятелки на забава в центъра, когато дотича майка и почти ме повлече към вкъщи. Да - сетих се, още не бях си признала за моето безразсъдство в лагера. Леля ми обаче, прочела статията и дала на татко вестника... И аз трябваше да си получа „наградата “ - позакъсняла, но заслужена! ...                                                                                            ДораГеорг