18.06.2024 г., 10:28

На лагер ... Истинска история ...

578 0 2
1 мин за четене

НА ЛАГЕР ... Истинска история ...  

 

                         (Из "От онзи корен - горския...", Автобиографична повест, Плевен, 2023)                                                                                                                                                                                                                                                                ...                                                                                       ...                                                                                                            От лагер-школата в седми клас, в Троянския край, съм запазила интересен спомен - от незабравимо за мен лято ...          Почти веднага се сприятелихме с Нели от Русе. И следобед, тайно и често напускахме с нея лагера, за да се поразходим на слънце, докато остналите спяха ...  А веднъж, двете отидохме чак до края на селото, когато внезапно ни хрумна - да се поизкъпем набързо във вира на близката рекичка ... Наоколо нямаше никого, ние се съблякохме по бански и леко се цопнахме в недълбоката вода ... Но и двечките, почти не умеехме да плуваме ... Само след секунди обаче, близкият водовъртеж вмиг ме повлече към дълбокото, а аз изобщо не можех да се противопоставя на увличащата ме водна сила към дъното. Ала, по-убийствена в този момент беше мисълта за родителите ми, как ще го преживеят ... Моята приятелка се опита да ми помогне - тя беше малко встрани от водовъртежа, но водата и аз я повлякохме мигом надолу ... И вече, когато нямахме сили даже и да викаме, във вира изведнъж от брега се гмурнаха две големи момчета - нашите спасители, навярно дошли малко след нас... Дано са живи и здрави! ... Първият беше спасителят на Нели. На мен - вторият, на чийто крак  оставих синьо петно... Това бил комсомолският секретар на лагера, по-късно разбрах ...                                                                                                                                                          На другия ден пристигна журналист и като ни разпита, веднага публикува статията си в Ловешки вестник... А моя спасител Николай, пред строя на всички лагерници, беше награден с медал от ЦК на Комсомола. Но, за другия младеж - нищо... После научихме, че не бил се ползвал с добро име в селската Комсомолска организация... И какво, че този "безименен" герой беше спасил един млад живот, рискувайки своя - а тогава Нели нямаше и петнайсет ...                                                                                                                                                                                                     След два-три дена в Угърчин, отивахме с мои приятелки на забава в центъра, когато дотича майка и почти ме повлече към вкъщи. Да - сетих се, още не бях си признала за моето безразсъдство в лагера. Леля ми обаче, прочела статията и дала на татко вестника... И аз трябваше да си получа „наградата “ - позакъсняла, но заслужена! ...                                                                                            ДораГеорг                                                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, благодаря,приятелю!
  • Хареса ми. Наред с детските лудории, лагер-школи / за които някои даже и не са чували /, и ...доброто име, независимо от риска който си поел.

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...