Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлението. И си го получих, но за нашата здравна система ти трябват нерви не, като корабни въжета, а като шофьор от градския транспорт. Едва получил го, трябваше да чакам на опашка само да се изправя пред неврозата на жената от регистратурата. Те там винаги слагат хора с неврози, като на продавачки от кварталните магазини за дрехи. От онези с кафенцата и цигарките, дето, като речеш да влезеш магазина ,все ми идва да им се извиня, че им губя времето. „Моля ви госпожо, кога се последно се смяхте? А кога за последно правихте секс? На регистратура в един медико-диагностичен център такива работи следва също само да се премълчават. За търпеливите име награда. Моята беше направление за преглед при дерматол ...