4 мая 2016 г., 20:14

На стоп 

  Проза » Рассказы
824 0 0
5 мин за четене
Тео бавно отвори прозореца на разтракания автомобил и се опита да изпразни главата си. Не му се получи, мислите се редяха прекалено бързо в черепната кухина и колкото и да му се искаше не можеше да ги пропъди оттам.
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео констатира, че силуетът е собственост на младо момиче. Дали беше проститутка, така вдигнала пръст насред нищото? Едва ли — широк анцуг, черен суитчър и раница — стопаджийка.
Спря колата и се загледа право напред, без да отвори вратата, без да поздрави — нищо. Девойката се зачуди за миг, ала бързо реши все пак да се качи в ръждясалата таратайка. Да не е очаквала едър тип с чисто ново БМВ? Сигурно! Е, ще не ще, трябва да се примири със стар Фиат Брава и дебеличък, безпаричен и напълно депресиран мъж на средна възраст.
— Здравейте! — опита се да започне разговор момичето. Тео се извърна към нея и ококори очи. Та тая беше красива, откъдето и да я погледнеш. Със сигурност фигурата ѝ е перфектна, личе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Перфилова Все права защищены

Предложения
: ??:??