Тео бавно отвори прозореца на разтракания автомобил и се опита да изпразни главата си. Не му се получи, мислите се редяха прекалено бързо в черепната кухина и колкото и да му се искаше не можеше да ги пропъди оттам.

На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео констатира, че силуетът е собственост на младо момиче. Дали беше проститутка, така вдигнала пръст насред нищото? Едва ли — широк анцуг, черен суитчър и раница — стопаджийка.

Спря колата и се загледа право напред, без да отвори вратата, без да поздрави — нищо. Девойката се зачуди за миг, ала бързо реши все пак да се качи в ръждясалата таратайка. Да не е очаквала едър тип с чисто ново БМВ? Сигурно! Е, ще не ще, трябва да се примири със стар Фиат Брава и дебеличък, безпаричен и напълно депресиран мъж на средна възраст.

— Здравейте! — опита се да започне разговор момичето. Тео се извърна към нея и ококори очи. Та тая беше красива, откъдето и да я погледнеш. Със сигурност фигурата ѝ е перфектна, личеше си дори под широките спортни парцалки (които никак не са евтини, установи за себе си). Естествено руса коса, в това нямаше и капка съмнение. Бившата му постоянно се изрусяваше, ама с ония по-евтините бои и накрая остана с два косъма, всеки с различно мнение. Гръбнакът на момичето бе с идеалната извивка. Отново я сравни с бившата. Единственото хубаво нещо в оная смрад, бяха големите гърди, които обаче вече почнаха да висват. Не стига гравитацията, ами и тя се прегърби с течение на времето и това страшно го подразни… и въпреки всичките си видими и невидими несъвършенства лицемерката го заряза, щото видите ли, не бил стока.

— За къде? — попита, придавайки си отегчен вид.

— За града…

Попътуваха няколко километра в мълчание. Явно на стопаджийката никак не ѝ се пазеше тишина, та почна да го разпитва: с какво се занимава, за къде така, от къде е и прочее глупости, на които се отговаряше едносрично.

— Аз съм Мая, между другото. Вие сте?

— Тео!

— Тео… от Теодор ли е съкратено?

— Не! — сряза я, надявайки се тая фея, излязла от списанието на Хю Хефнър, да затвори неуморната си паст.

— Аз съм балерина, Тео… — той издаде звук, напомнящ грухтене. — Ама след представлението в столицата малко се напих… наскоро се скарах с гаджето… както и да е, изтървах скапания автобус на трупата. Нямах пари в себе си… е, вече нямам, затова се наложи да се прибирам на автостоп.

— Защо си се скарала с твоя?

— Защото е говедо и не става за нищо, за това! — отговори равно тя, а на Тео му прекипя. Същите проклети думи се лееха и от устата на бившата, подигравайки му се за всичко, което не е и всичко, което е. Тео стисна ядно устни, напълни дробовете си с въздух, но си премълча.

Кое време ли е станало? В тая бракма вече нищо не работеше — нито парното, нито часовника, нито радиото… но най-вече ламбда сондата, та пустия Фиат гореше повече, отколкото стандарта на Тео позволяваше.

Стъмни се. Други коли не се движеха ни срещу им, ни зад тях. Наоколо само храсти и дървета. Какво пък, вече е стигнал края на житейската си улица, а от там връщане няма.

С гняв, към цялото женско съсловия, Тео рязко сви отстрани на шосето, близо до един огромен дъб. Излезе от колата, тресна силно вратата, заобиколи автомобила, отвори другата врата, хвана русите коси на стопаджийката и я измъкна грубо от Бравата.

Беше два пъти по-висок от мизерницата и много по-силен, та бързо я завлече в храсталаците. Момичето не изписка, не задраска, дори не пририта. Да не би точно това и да е чакала, уличницата? Проклети жени!

Хвърли я на тревата и се надвеси над нея. Тя му се усмихна сладко-сладко. Пред очите му затанцуваха червени кръгове. Удари я силно с опакото на ръката си и от устата ѝ текна струйка кръв. Мая го погледна косо и без да издаде намеренията си го удари… Господи, удари го челно със собствената си глава.

Тео не предвиди подобно развитие, и падна по гръб. Мнимата жертва се изправи, сви юмруци, присви очи и поклати глава:

— Гад мръсна! — просъска тя и започна да го рита. Всяко съприкосновение с твърдите ѝ маратонки му причиняваше страшна болка. Това дребно създание риташе като планинска коза. Успя да се претърколи някак и да се предпази от неуморната атака. Бавно и тромаво се заизправя, ала накрая все пак успя да се задържи във вертикално положение. Хвана се за гърдите, със свистене поемайки дъх. Щеше да я научи нея, щеше да ѝ покаже кой е Мъжът.

Тъкмо да се хвърли отгоре ѝ, когато пиклата извади сгъваем нож и насочи върха на острието в неговата посока:

— Слушай, чичка, ходя на курсове за самоотбрана от девет годишна! Не ме карай да те наранявам още повече!

Само че разумът бе изоставил Тео и той нападна с грация на подивял бик. Момичето избегна удара, поряза го по ръката и той изрева. Обърна се, за да види как юмрукът ѝ лети право към лицето му…

Събудиха го слънчевите лъчи. Охкайки и пъшкайки се добра на четири крака до колата и седна на шофьорската седалка. Усещаше лицето си подуто, а виждайки го в огледалото за задно виждане му се доплака. Ребрата го боляха зверски, едва дишаше, а лявата ръка бе надута два пъти нормалния си размер.

Втренчи се в празната седалка. Побойницата си е забравила раницата… какво ли можеше да има вътре?

* * *

— Простакът му с простак! — развика се Мая на своята приятелка.

— А ти как така си остави боклуците в колата му, тъпа ли си? И защо не отиде в полицията?

— Нямаше ми нищо, само ми разкърви малко устната. Пък и в чантата не остана почти нищо. Забравих, че съм си оставила портмонето вътре, ама се сетих чак вкъщи, така и така в него нямаше и стотинка… Тежка телесна повреда, можеш ли да си представиш? Двадесет хиляди… двадесет хиляди трябва да платя на свинята мръсна… По дяволите, тоя път баща ми ще ме убие…

* * *

— Мамо! — Тео коленичи до разклатения креват. От очите му се ронеха сълзи. Не можеше да повярва на щастието си.

— А, сине, не съм чула да влизаш…

— Мамо, ще задържим къщата… всичко ще бъде наред. Ще платим на банката…

— Но как?

— Амиии… спечелих от тотото, мамо. Живота ни най-сетне ще се подобри!

— Господ е с нас, сине мой. Отблагодарява ми се, че съм родила такова добро момче! А оная сволач — бившата ти, може само де се пука от яд, че е изтървала прекрасна партия като теб. Говорих ти, че за нищо не става, мръсницата му с мръсница. Била съм властна, вика. Направила съм те била мамино синче… но аз знаех, че ти си най-добрият, миличък!