Слънцето опарваше със сетни сили нажежената земя. Лъчите му, носещи се през въздуха, го правеха горещ и лепнещ по кожата.
Групите от изтормозени минувачи се лутаха безпризорно, спирайки на често в магазините и кафенетата, които услужливо предлагаха благата хладина на климатиците. Вятърът едва потръпваше, за да нопомни по-скоро, че го е имало някога. Но в моментите на живителния полъх, лицата на хората сякаш не изглеждаха толкова вяли. Носеше се едно странно ухание на живот през този ден, на неподозирана виталност... Тя ги носеше... Смесваха се с аромата на парфюма и, освежавайки мъжете около нея. Те сякаш изпадаха във внезапен пристъп на просветление, когато минеше покрай тях. Обръщайки глави, си печелеха отровните погледи на собствените жени.
Тежка, омайна музика се стелеше от всяко кътче на малкия площад. Жената сякаш се разтваряше в ориенталския ритъм, сливайки своята грациозност с него. Багрите на роклята се пъстреха сред миризмата на полуделите от цъфтеж тропически цветове.
Мислет ...