9 окт. 2023 г., 11:44

Нагли ора, ей

500 0 6
2 мин за четене

Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се жени…

А, не знам… И той май не знае… Доведе една – аз имената им не помня. Сега май надува корема…

Що да правим сватба? Мето с апапите ще набара някоя вила, ще докарат и овца, ще съберем махалата…

Ква сватба? Това ще е сватбата… Момата – бе, как се казваше тая… Както и да е… Няма да подписва нищо. Щото сметка немаме…

Ще я водят самотна майка и нея, помощи ще й дават – да има внукът пари за харчлък…

А, и аз съм самотна. Изтърсакът го записахме в първи клас, дават ядене, може и да спи у стаята. Даскалицата много бърборела, ама той свикнал и си дреме.

Нема забележки, само бележки. Щото у школото са малко децата, чак от селата записват разни. Иначе…

А, тия лошите ли… Ми, прибрали оная вечер на Мето брата. И той у нас спи, даже му давам половината легло, кога Мето е по нощна работа. Той, малкия, ич го нема нощем – все пиян иде, лега и спи…

Аз за това ли съм го прибрала…

Ма, прибрали го ченгетата… Хванали го да тегли хари от банката посреднощ. Банкоматът тежък, не могли и с джипа да го дръпнат, а ония го хванали…

Та ти викам – лоши ора…

А ми приказват за демокрация, за права, за етническио мир…

Е, нема да има мир, доде са такива скръндзи и си стискат джобовете…

Айде, сега да ти кажа що додох. Бе, едни двайсе лева да ми дадеш? Внуците довечера отиват на ралота у парка и заранта ще ти ги върна… Сигурно…

 

И отново неправилно възприемане на най-добрия от всички възможни светове  - https://wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9939

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...