Наслада и угризение

Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно..  Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си!  После бързо ги отмятах от себе си. Дъхът ми бе горещ, като от отворена пещ. Косите, овлажнени от пот полепваха по лицето. Прокарах ръка по гърдите и корема си. Пот навлажни дланта ми. Цялата бях мокра. Тялото ми беше настръхнало. Едно желание, подобно на електричество, пронизваше всяка клетка от плътта ми. Облизах с влажен език изпръхналите си от желание устни. Мислите бодяха като карфици. 
Свит, в другия край на огромното легло, съпругът ми тихо похъркваше. Виждах слабите очертания на гардероба в тъмната стая и се молех сънят да дойде. Мислите ми пак се отнесоха при него. Бях си обещала да не мисля, да го изтрия от съзнанието си. Не можех! Беше по-силно от мен! Като крадец влизаше подмолно в ума ми и бавно ме тровеше. Бях издържала няколко седмици! Устоях !  Положих неимоверни усилия, да не мисля и да не си го представям. Тази вечер - с жегата и безсънието, се бе върнало и желанието ми към него. Исках да усетя аромата му. Да го вкуся с всичките си сетива. Да усетя онази наслада, която само той умееше да ми доставя. Обичах да усещам как се разтапя в мен, как лепнат устните ми след задоволяването на моите желание и страст. Винаги исках още и още... Не можех да му се наситя.
Обещах си, обещах си, че няма да се предам на изкушението! Ами, ако мъжът ми научи!? Не исках да го огорча. Той не заслужаваше това разочарование. Затворих очи и започвах отново да броя. Там, измежду главите на овцете, отново се появи той. Само, ако можех да открия ключа за механизма на самоконтрол. Тогава щях да контролирам желанията си и да игнорирам изкушенията. Колкото по-силно си налагах забрана над него, толкова повече растеше желанието ми. Слабохарактерна съм! Устата ми жадно пресъхна. "Боже, дай ми сила, да издържа! Изхвърли го от ума ми! Вразуми ме!"
Погледнах малкия електронен часовник на нощното шкафче. Часът беше един! Ами ако... Дали да... Решението бавно узряваше в ума ми.
Станах бавно от леглото! "Само да не го събудя!" – се молех наум. Взех първата, попаднала ми тениска от гардероба и бързо я навлякох. Грабнах телефона си и включих екрана. Светлината му ми показва пътя към вратата. С тихи стъпки се измъкнах през нея. Спрях до голямото огледало в антрето. Хубава ли съм!? Много ли личи, че остарявам!? Дългите ми крака все още бяха стройни и спираха погледите. Погалих с ръка корема. Мразех тази част от себе си. Борбата там бе почти загубена. Гледах отражението в огледалото и чувството за вина бавно полази по душата ми. Бях на кръстопът. Не можех повече да издържам. Само този път! Само още веднъж! За последно!
Стигнах разтреперана до кухнята. Отворих хладилната камера и го поех в ръцете си. Махнах капака на кутията и от нея ме обгърна аромат на ягоди. Слюнки се стекоха в устата ми. Нетърпеливо напълних лъжичката и я поднесох към устните си. Усетих го! Ароматен, сладък и студен! Разтапяше се и полепваше по мен. Наслада и угризения избухнаха в един и същи момент. Знаех, че това изкушение утре щеше да ми струва минимум половин час повече във фитнеса! Един номер по-голям размер! Един ден глад! Един ден самосъжаление! Слаба съм и му се предадох!
- Защо всичко хубаво в този живот е грешно и ти струва скъпо!?- промърморих с пълна уста. - Защо!?