Наслада и угризение
Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги отмятах от себе си. Дъхът ми бе горещ, като от отворена пещ. Косите, овлажнени от пот полепваха по лицето. Прокарах ръка по гърдите и корема си. Пот навлажни дланта ми. Цялата бях мокра. Тялото ми беше настръхнало. Едно желание, подобно на електричество, пронизваше всяка клетка от плътта ми. Облизах с влажен език изпръхналите си от желание устни. Мислите бодяха като карфици.
Свит, в другия край на огромното легло, съпругът ми тихо похъркваше. Виждах слабите очертания на гардероба в тъмната стая и се молех сънят да дойде. Мислите ми пак се отнесоха при него. Бях си обещала да не мисля, да го изтрия от съзнанието си. Не можех! Беше по-силно от мен! Като крадец влизаше подмолно в ума ми и бавно ме тровеше. Бях издържала няколко седмици! Устоях ! Положих неимоверни усилия, да не мисля и да не си го представям. Тази вечер - с жегата и безсънието, се бе върнало и желанието ми към него. Исках да усетя аромата му. Да го вкуся с всичките си сетива. Да усетя онази наслада, която само той умееше да ми доставя. Обичах да усещам как се разтапя в мен, как лепнат устните ми след задоволяването на моите желание и страст. Винаги исках още и още... Не можех да му се наситя.
Обещах си, обещах си, че няма да се предам на изкушението! Ами, ако мъжът ми научи!? Не исках да го огорча. Той не заслужаваше това разочарование. Затворих очи и започвах отново да броя. Там, измежду главите на овцете, отново се появи той. Само, ако можех да открия ключа за механизма на самоконтрол. Тогава щях да контролирам желанията си и да игнорирам изкушенията. Колкото по-силно си налагах забрана над него, толкова повече растеше желанието ми. Слабохарактерна съм! Устата ми жадно пресъхна. "Боже, дай ми сила, да издържа! Изхвърли го от ума ми! Вразуми ме!"
Погледнах малкия електронен часовник на нощното шкафче. Часът беше един! Ами ако... Дали да... Решението бавно узряваше в ума ми.
Станах бавно от леглото! "Само да не го събудя!" – се молех наум. Взех първата, попаднала ми тениска от гардероба и бързо я навлякох. Грабнах телефона си и включих екрана. Светлината му ми показва пътя към вратата. С тихи стъпки се измъкнах през нея. Спрях до голямото огледало в антрето. Хубава ли съм!? Много ли личи, че остарявам!? Дългите ми крака все още бяха стройни и спираха погледите. Погалих с ръка корема. Мразех тази част от себе си. Борбата там бе почти загубена. Гледах отражението в огледалото и чувството за вина бавно полази по душата ми. Бях на кръстопът. Не можех повече да издържам. Само този път! Само още веднъж! За последно!
Стигнах разтреперана до кухнята. Отворих хладилната камера и го поех в ръцете си. Махнах капака на кутията и от нея ме обгърна аромат на ягоди. Слюнки се стекоха в устата ми. Нетърпеливо напълних лъжичката и я поднесох към устните си. Усетих го! Ароматен, сладък и студен! Разтапяше се и полепваше по мен. Наслада и угризения избухнаха в един и същи момент. Знаех, че това изкушение утре щеше да ми струва минимум половин час повече във фитнеса! Един номер по-голям размер! Един ден глад! Един ден самосъжаление! Слаба съм и му се предадох!
- Защо всичко хубаво в този живот е грешно и ти струва скъпо!?- промърморих с пълна уста. - Защо!?
© Росица Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
😊
-
Благодаря, ИнаКалина! 🙂 И ванилов става с ягодов сироп!
-
Ако смениш последното изречение с твоя коментар по-долу: "Да бъдеш щастлив е способността да се наслаждаваш на това, което обичаш и имаш. " ще спреш всички съмнения - и на героинята и на читателя
И ваниловият не е лош -
Скъпи, приличам ли на идеалната жена? - Ти пък! Дори повече даже! - Колко? - 50 килограма...
-
Ами то ще е търкаляне, не ходене! 🤭 След толкоз сладолед!
-
Оо, не, Гедеон, спирам сладоледа! Днес заради 5 лъжички сладолед, осем километра извървях, както върви скоро ще стигна до Париж пеша! 🙃🙂
-
Благодаря, Силве! 😁
Благодаря, Генек! Лошо е хем да боли, хем да сърби! 🤭 -
Насладата се усеща, ама угризенията са само повод за спомен от насладата.
Сериозно - хареса ми... -
Знаех си, че е намесен сладолед, прияде ми се 😉. Поздрави.
-
Благодаря, Скити ! Ева е изкушила Адам, а сладоледа е изкушил Ева! 😁
-
Ха, Роси, много подмолно и подвеждащо! Ииии... стихнахме до сладолед
Благодаря ти, за усмивките -
Да бъдеш щастлив е способността да се наслаждаваш на това, което обичаш и имаш. Хубаво е, когато у хората има въображение, нали за това са книгите!? Радвам се ако съм предизвикала такова! 🙂 Благодаря, Ася!❤
-
Благодаря, Гедеон! Това се казва лекарска самоотверженост! 🙂
Благодаря, Миг 31! Човек трябва да влага душа във всичко което прави, дори и в яденето на сладолед! 🙂 -
Роси енергийният заряд , който струи от разказа може да бъде отдаден само от "доктор хонорис кауза" по "омитането" на сладолед! Дори и любимият ми Карлсон с неговата рецепта от "пресладък прах" бледнее пред тази твоя отдаденост! Искрено се възхищавам на таланта ти!
-
Гедеон, моля само да е ягодов!? И без кантари в лекарския кабинет! 😊
-
Така си е, Миг31! Да ядеш сладолед си е изкуство, не всеки го може! 😁
-
Както казва моята любимка Маша от детската анимация "Маша и мечока" : "Сладко жить - целая наука!"
За да се оближе сладоледа,
иска се финес, сърце, душа.
С топъл поглед трябва да се гледа,
да се топи преди докосване сместа.
Бавно, плавно всяка капка,
се разхожда из небцето за копнеж.
Сладост сочна в очарователна захапка,
изпъва Душата с енергийния пълнеж.
Без значение на вид и марка,
изкуство е сладоледа да ядем.
Опитайте, когато Отдадеността е господарка!
Сладостта наука е, нека го... прозрем! -
Благодаря, Зигфрид! Смехът е здраве!🙂
-
Юри, жена съм бе човек - никога не знаеш какво да очакваш! 😁
-
Хехехе, браво! Много динамично, интересно... а накрая се смях с глас! 😆
-
Роси, изненада ме с тоя сладолед! Вече си представях разни рози и пози, и изведнъж... 😀😀😀
-
Petar stoyanov, то това е като да отвориш луксозно опакован подарък, с надеждата вътре да има някой хубав часовник, бижу..., а там да има шоколадов бонбон! 🙂
-
Ох, останах без дъх от очакване,...как леко плъзгаш ръка към сладко спящия до теб,.. или тихото измъкване от леглото ,актобатично прескачане на балконската преграда и при съседа с който се харесвате и също не спи.....Подведе меее, подведе, а на сутринта отново '' Чудно, нищо не ям, на диета съм,..а пълнея ''
-
Красимир Тенев, лирическата е усъвършенствала Куикстепът, с ритъма "бавно, бавно, бързо, бързо" !🙂
-
Благодаря, Миночка! Само ако знаеш... Живо страдание е да си на диета! 😄
-
Лиричрската има дългогодишен опит с ходенето на пръсти нощем от спалнята до хлдилника и обратно. Сигурно е балерина.
-
Гедеон, знаех си, че не ме бива! Като си дойда лятото, ще си взема час при теб ( ако може )!? Да ми поставиш конкретна диагноза.😁
-
Каква нежна еротика си предала на разказа, че се чете на един дъх. А сладостта от сладоледа завладя и мен! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
