Не/изра/зримо с очи

Не/изра/зримо с очи.

Не/из/казано с думи.

Неусетно почти,

стана част от Света ми!

И абсурдно звучи,

нереално - без грим е.

И си блян - и не си,

нов живот, но без име.

.................................................

В търсене на съвършеното присъствие, понякога човек обвързва реалността на собствения си провал /несбъднат идеал/,с невъзможността да бъде нечий избор. Така, той/човекът/, се превръща в постоянен клиент на житейската опция "провал на повикване".

................................................................................................

Питаш ме: "Какво ме натъжава?"

Натъжава ме добротата.

Среща се толкова рядко! Толкова рядко! Толкова,

че трябва да бъде записана в "червената книга", като застрашена от изчезване човешка стойност.

И всичките тези усилия, това каламбурене? За какво? -За едните аплодисменти. Някога, в по-достойни времена, те /аплодисментите/са били следствие на проявена доблест, чест, геройство, талант..!

Сега, аплодисментите, идват най-често, като резултат от кражба, продажба, търговия с принципи, съвест, достойнство..!

Сякаш, без да сме разпознаваеми, нямаме стойност.

Малцина ще се съгласят, но зависимостта ни от "хорското мнение, /одобрение/ е много по-голяма, отколкото сме склонни да си признаем. Завистта също. Затова, срещнеш ли доброта, не я подминавай. Спри се, вземи я, съхрани я, заключи я...след време семената на същото това добро, ще са най-ценната "стока" за човека.

...............................................................................................................................

+ А времето? Няма ли времето да промени доброто?

- Този въпрос ме изненада!

В мисли за "времето", обикновено се хващаме в по-късен етап от живота ни и то предимно използвайки клишета. Думи/слова/, артикулирани в миналото от хора - класици, които на свой ред стават /са/ клишета. Клишета, клишета, клишета... Особено по празници. Някак си, всичко /свързано с празника/ се превръща в едно голямо КЛИШЕ. На въпроса: - Защо? Отговорът: - Така е редно. Така се прави.

Така се е правило...ТОЧКА!

А значението? Смисълът?...

Отбелязването на N - броя времеви единици от случването на събитие, което група хора са приели за важно.

Това ли е?=?

Понятно е - НЕ! И да, против клишетата съм. Против инерцията, която носят със себе си. Възможно е съдържанието в един калъп-клише да бъде стойностно и изящно, но мултиплицирането му задължително ще доведе до неговата обезценка.

Дали съм прав?=?

Може ли без калъпи да се направят тухли? Тухли, от които да се построят сгради...или прегради... Обърках се!

+ Чакай! Какво общо има между времето, доброто и клишетата?

- Има, има! Попита ме дали времето няма да промени доброто.

Един от страховете ми е свързан с това, доброто във времето, да не се превърне в клише. Нещо, с което хората да се кичат, но да не разбират и практикуват.