17.03.2021 г., 15:35  

Не/изра/зримо с очи

877 0 1
2 мин за четене

Не/изра/зримо с очи.

Не/из/казано с думи.

Неусетно почти,

стана част от Света ми!

И абсурдно звучи,

нереално - без грим е.

И си блян - и не си,

нов живот, но без име.

.................................................

В търсене на съвършеното присъствие, понякога човек обвързва реалността на собствения си провал /несбъднат идеал/,с невъзможността да бъде нечий избор. Така, той/човекът/, се превръща в постоянен клиент на житейската опция "провал на повикване".

................................................................................................

Питаш ме: "Какво ме натъжава?"

Натъжава ме добротата.

Среща се толкова рядко! Толкова рядко! Толкова,

че трябва да бъде записана в "червената книга", като застрашена от изчезване човешка стойност.

И всичките тези усилия, това каламбурене? За какво? -За едните аплодисменти. Някога, в по-достойни времена, те /аплодисментите/са били следствие на проявена доблест, чест, геройство, талант..!

Сега, аплодисментите, идват най-често, като резултат от кражба, продажба, търговия с принципи, съвест, достойнство..!

Сякаш, без да сме разпознаваеми, нямаме стойност.

Малцина ще се съгласят, но зависимостта ни от "хорското мнение, /одобрение/ е много по-голяма, отколкото сме склонни да си признаем. Завистта също. Затова, срещнеш ли доброта, не я подминавай. Спри се, вземи я, съхрани я, заключи я...след време семената на същото това добро, ще са най-ценната "стока" за човека.

...............................................................................................................................

+ А времето? Няма ли времето да промени доброто?

- Този въпрос ме изненада!

В мисли за "времето", обикновено се хващаме в по-късен етап от живота ни и то предимно използвайки клишета. Думи/слова/, артикулирани в миналото от хора - класици, които на свой ред стават /са/ клишета. Клишета, клишета, клишета... Особено по празници. Някак си, всичко /свързано с празника/ се превръща в едно голямо КЛИШЕ. На въпроса: - Защо? Отговорът: - Така е редно. Така се прави.

Така се е правило...ТОЧКА!

А значението? Смисълът?...

Отбелязването на N - броя времеви единици от случването на събитие, което група хора са приели за важно.

Това ли е?=?

Понятно е - НЕ! И да, против клишетата съм. Против инерцията, която носят със себе си. Възможно е съдържанието в един калъп-клише да бъде стойностно и изящно, но мултиплицирането му задължително ще доведе до неговата обезценка.

Дали съм прав?=?

Може ли без калъпи да се направят тухли? Тухли, от които да се построят сгради...или прегради... Обърках се!

+ Чакай! Какво общо има между времето, доброто и клишетата?

- Има, има! Попита ме дали времето няма да промени доброто.

Един от страховете ми е свързан с това, доброто във времето, да не се превърне в клише. Нещо, с което хората да се кичат, но да не разбират и практикуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...