Щом се прибра обратно в дома на Ираж и замени тялото на стареца с това на Казра, Сам седна зад бюрото в кабинета си и затвори очи. Отърсвайки се от всички мисли за Малора, за частицата от него, която държеше в окото си, и какво ще му се случи, когато вещицата научи, че е изгубил ножа, потърси съзнанието на Елизабет. Насред стотиците, до които можеше да достигне в момента, виждаше нейното като наситено синьо сияние, точно като цвета на очите й. Протегна една нишка към него, докосвайки го внимателно. Просто така и последните капки напрежение се отцедиха и изчезнаха. Беше възнамерявал да я заведе на един красив плаж, който вече не съществуваше, но в последния момент промени решението си.
Лизи изникна в средата на стаята. Този път я беше оставил сама да избере как да се появи в съня и му се наложи да преглътне желанието да изръмжи, когато я видя отново със заплетена и сплъстена от кръв коса и в скъсаната, мръсна рокля, в която беше лежала в тъмницата в Рива. Винаги я носеше в началото – за ...