Финиан

– Елизабет! – извика Финиан след нея.
Глупачката се беше навряла в лицето на знахарката, но дали от шок, или от проклетия сенчест късмет на Шей, жената не реагира.
– Желая Ви късмет! – изкиска се момичето и скочи през близката врата към някакво незнайно помещение.
Финиан изруга на ум, но бързо отскочи към съседния стелаж, миг преди тънки, остри късове слюда да изсвистят и да се разбият в стената, до която бе стоял. Приготвяйки малка огнена топка в ръката си, му отне секунда да осъзнае, че въпреки хаотичната и смъртоносна земна магия, която хвърчеше наоколо, нито едно шише, нито едно бурканче, статуетка или езотерична джунджурия по рафтовете на магазина не беше засегната от шрапнелите. Усети как краката и ръцете му изведнъж изстиват въпреки открития пламък и батальон мравки се заизкачваха по гръбнака към врата му. Преглътна.
– Не съм… – започна Фин на хайрански, но внезапната вибрация под ботушите му му подсказа, че следващото заклинание на магьосницата е вече готово. Завъртя се около ръба на рафта тъкмо на време, за да види отблизо каменен кол, изстрелян от пода към тавана и само вече приготвеното огнено кълбо го спаси от залпа каменни остриета, летящ към него иззад ъгъла. Сблъсъкът на противоположни сили на такова малко разстояние го повали на пода и Фин разтръска глава, за да прогони дрънченето от ушите си.
– Няма да стане така – изръмжа той през зъби.
Изправяйки се, около ръката му се формира познатият огнен бич – най-ефективното му оръжие срещу фантоми, мори, сенки, а сега – явно и хайрански знахарки. Чародейката вече приготвяше следващото си заклинание, но явно не очакваше Финиан да е на крака толкова бързо. Огненият език просвистя през въздуха и удари първо тавана над главата на магьосницата и след това земята в краката й. Въпреки значителната си сила и умение, тя явно нямаше опит в много истински битки и двете огнени експлозии я накараха да отстъпи бързо назад уплашена. Малко гърне се оказа на пътя й и старицата се прекатури назад с него, падайки по гръб. Сивкавият прах от гърнето се разпиля и полепна по дрехите й и пода. Финиан се стрелна, прескочи гърнето и сложи крак на гърдите й, преди тя да може да се изправи. Огнения бич все още гореше в ръката му. Лицето на старицата беше изкривено в грозна гримаса – устата и с разтворени тънки и бледи устни, очите й – големи дори без очилата, които бяха паднали някъде, и с ръце, свити пред тях, за да се предпази.
Фин си пое дълбоко дъх и огненият камшик бавно загасна. Махна крак от гърдите на изплашената жена. Въпреки че никога не го беше отпуснал върху нея, за да не строши гръдния и кош, по изражението й си личеше, че пак я е заболяло.
– Не съм… такъв – каза й той на хайрански. – Трябва ми за защита.
Извади десет медни лунаратски сиглоя от малката кесия на пояса си и ги остави на тезгяха. След това се обърна, взе средно голямо бурканче от един от рафтовете и го прибра в един от скритите си джобове.
– С това можеш да обградиш цяла къща – каза знахарката, все още в недоумение.
Преди да може да отговори се чу писък. Елизабет!
Финиан се втурна към вратата, през която момичето беше избягало. Беше ли чул друг писък по-рано? Страшникът бързо си проправи път през стаята, която явно служеше за склад на знахарския магазин и стигна до две врати. Едната очевидно водеше към горния етаж, а някъде зад другата се чуваше заглушен гласът на Елизабет, която крещеше истерично на проклетата си птица как ще я направи на супа. Само му даваше напразни надежди. Фин се опита да отвори вратата, но беше заключена. „Как…“, помисли си, но сега нямаше време. Блъсна вратата с крак, но когато тя не поддаде, запали огнена топка в дланта си и със замах я прати към бравата. Следващия ритник пръсна разтопеното желязо по прахта на улицата зад магазина.
Когато видя какво се случва, Фин пребледня. Беше мъжът от по-рано, фантомът. Беше се отказал да се преструва на човек и дебелият червей, излизащ от устата на гостоприемника му за изненада на Финиан се гърчеше безпомощно в ръцете на Елизабет и ноктите на гарвана й. Още едно потвърждение, че тази птица не е нормална, помисли си Финиан.
Елизабет изведнъж изрева и с рязко движение изтръгна паразита от жертвата му. Мъжът залитна назад, но успя да се овладее. Мигаше неразбиращо, поглед вперен в момичето, невиждащ с какво се бори. Фин притисна леко перлата към гърдите през ризата си. Без нея и той нямаше да вижда. Миг по-късно се опомни.
– Пази се! – извика и Шей, изумително, се подчини и пусна фантома.
Гарванът, изненадан, изтегли съществото нагоре, но изграка все едно му каза „Давай!“ и пусна фантома. Финиан без миг закъснение хвърли бледо синята топка огън към създанието. Съществото моментално изпищя и след това се разпадна в пламъци.
Елизабет се обърна към него с искряща усмивка и за момент той искаше да й каже колко невероятно е това, което тя направи. Без никакъв тренинг и без никакви оръжия беше успяла да пречисти гостоприемник, който бе вече изцяло контролиран от фантом. Вместо това обаче Калахан се намръщи и се втурна към нея, опитвайки се да изпревари звуците от събиращата се тълпа и леката вибрация в земята, която чувстваше зад себе си.
– Тръгвай. Бързо! – извика той, хващайки я за ръката.
Миг по-късно изстрадалата врата на магазина беше тотално откъсната от тласък земна магия и чародейката, явно незадоволена от мизерната сума, която Фин бе оставил като отплата, и решена на отмъщение, излезе през отвора с гневна крачка. Двамата вече летяха през тълпата.
В началото Финиан остави Елизабет да води, но скоро му стана ясно, че девойката няма никаква представа къде върви.
– Имаш ли някаква представа къде отиваш?
– Надалеч от магазина – отговори Елизабет троснато.
Фин се зачуди за миг дали да й каже, но сметна, че тя ще иска да знае точно тази информация:
– Свий още веднъж надясно и сме точно там.
Елизабет рязко зави наляво, без да го поглежда и без да спира да бяга. Фин въздъхна.
– Следвай ме – каза той и дръпна ръката й към една от по-малките улички. Лутането му из града в търсене на момичето през първите три дни от пристигането му не беше съвсем безплодно. От първата малка уличка свиха във втора, след това в трета, привидно глуха, която завършваше с нисък дувар. Наложи се Калахан да помогне на Елизабет да го прескочи, след като стана ясно, че колкото и да подскача и да се напъва, просто няма да й се получи в близките седмици. Това я остави с пламнало от неудобство и срам лице и блажено мълчалива. Минаха през занемарения двор на красива, но отдавна изоставена къща и през още една малка уличка излязоха на по-главен път. Следваха го известно време, преди отново да се шмугнат в една от по-малките пресечки. Фин редуваше големи и населени улици с по-малки, изолирани такива, докато се увери, че никой не ги следва, след което хвана най-прекия път, който знаеше.
Скоро излязоха в малкото заграждение около добре познатата му странноприемница на Аша. За изненада на Фин, наоколо беше тихо освен цвиленията на конете – старият гадняр, който се „грижеше“ за тях, обикновено огласяше двора на хана със звучните си псувни, но сега нямаше и помен от тежката миризма на тютюн и каквато друга гадост свиваше в цигарите си. Сигурно нещастникът се беше уморил да тормози горките животни, беше се напил до несвяст и сега спеше в сеното в конюшнята. Беше се стигнало до там, че един от гостите на гостоприемницата, нисък чужденец с коса, по-светла от тази на Елизабет, сам беше изкарал коня си и го оседлаваше. По широката усмивка на лицето му изглеждаше, че мъжът всъщност се наслаждаше на работата, а когато се приближиха, усмивката му грейна още повече и бе придружена от няколко сърдечни поздрави и пожелания на Фринийски, на които Фин отвърна любезно, преди да забележи смръщеното изражение на Елизабет. Той се усмихна на странника и му кимна за довиждане, а русият мъж върна жеста с дяволита усмивка, все едно знаеше всичко за проблемите на Финиан с красивото момиче и сърдечно му съчувстваше.
Когато влязоха в хана, Аша беше в далечния край на общото помещение и вършеше някаква домакинска работа, която остави на мига и пристъпи към Фин. Искаше да говори с него, но той направи жест, че се извинява, но бърза и директно завлече Елизабет нагоре по стълбите. Миг по-късно вече бяха в малката им стая.