Никога не съм се смятала за специална. Просто още една двайсет и няколко годишна с големи мечти и още по-голям дълг по студентски заем. Казвам се Емили между другото. Здрасти! И така, вероятно се чудите как се озовах там, където съм днес. Внимание спойлер: включва много лоши решения, странен инцидент и обрат на съдбата, толкова неочакван, че дори авторите на сюжета за сапунена опера биха го сметнали за прекалено.
Всичко започна в един непретенциозен вторник. Познавате типа – мрачен, скучен, такъв, който просто крещи „монотонност в средата на седмицата“. Тръгнах към работата си в местното кафене, където най-голямото предизвикателство беше да реша дали да сложа една или две помпи карамелен сироп в латето на редовните посетители. Да, хора, изживях мечтата си.
Първият знак, че животът ми е на път се превърне в абсурд, беше съобщението от хазяина ми. — "Емили, трябва да поговорим за наема ти!" Хей, може би не блестя с акъл, но знаех какво означава това. Изгонването беше надвиснало над мен к ...