Мисълта за нея беше единствената, която го крепеше, която поддържаше пламъка в сърцето му, той заспиваше и се събуждаше с нейния образ в съзнанието си. Липсата й се усещаше във всяка една секунда, съмненията започнаха да се зараждат и параноята ставаше неимоверно силна въпреки да нямаше причина за това, а може би шестото му чувство беше по-силно, отколкото предполага. Наистина той искаше всичко да бъде наред както в първия ден, продължаваше да си повтаря, че това е момичето и преглъщаше всяка горчивина все по-трудно и по-трудно, болката беше неописуема сърцето му се късаше, а очите му се пълнеха като на малко дете. Знае ли човек, може би той наистина беше едно малко заблудено момче, на което му предстоеше отново да разбият сърцето му, което може би от толкова много разочарования не беше свикнал на успеха и красотата на една връзка. Жалко щеше да бъде наистина, защото наистина вярваше, че този път ще бъде различно, веднъж усетил сладостта отново на любовта той загърби всички резерви и съмнения, стана непредпазлив и наивен, може би глупав и лекомислен. Това беше неговата най-голяма грешка, че даваше всичко от себе си, за хора в които не е сигурен, но това проличаваше след време, когато отляво на гърдите му зееше огромна дупка, през която дори влак щеше да мине. Малка вадичка кръв тръгваше от там и стигаше чак до петите му, тя очертаваше пътя на неуспеха и на болката в неговия живот. Сега толкова далече от всичко любимо, самотата го погубваше, несигурността го караше да се чувства слаб и доста уязвим, психиката му беше много по-слаба от това, което той си мислеше, но стискаше зъби, знаеше че прави всичко това за добро, за да имат бъдеще двамата, колкото можеше да бъде възможно това. Според него тя наистина държеше на ТЯХ, но предишните й любовни разочарования я спираха да се пусне по посока на топлия вятър на любовта. Тя знаеше, че той дава всичко за нея, но не беше свикнала на такова отношение, а той просто не искаше да се държи по-различно от това, което тя заслужава, а именно ВСИЧКО.