Несбъднато
Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на преживяното е толкова наситено и с музика, и с мълчание едновременно. Гасне и оживява дискотеката на дните ми. Фасове от нагарчащи думи се пилеят в нозете ми, стъпквам всичко, отровило душата ми. Стъпвам неуверено из лабиринтите на (не)знанията (си). Ходилата ми са студени, устните - напукани. В ъглите на очите ми - луга, в ъглите на мислите - паяжини лъжи. Искам да се възвърна, премаляло ми е, а не повява.
Искам да ме преоткриеш и покориш, да ме вдишваш жадно и да насищаш сетивата си с хубостта ми. Да ти се потят дланите от вълнение, да ти изтръпнат нозете от опити да ме догониш. Потънал си в една непробудна тегавост и приемаш като взлом всяко надникване в този измислен, капсулиран свят, в който битуваш. Опитвам се да погаля мислите ти, но те са настръхнали като кактуси от недоверие и недружелюбно ме игнорират.
Танцувам в прегръдката на собствената си несподелена лудост и тръпна да бъда изживяна като онзи миг щастие, който ще озари погледа ти.
27.01.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Белчева Все права защищены
