Jan 28, 2010, 1:56 PM

Несбъднато 

  Prose » Letters
1100 0 7
1 мин reading

            Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на преживяното е толкова наситено и с музика, и с мълчание едновременно. Гасне и оживява дискотеката на дните ми. Фасове от нагарчащи думи се пилеят в нозете ми, стъпквам всичко, отровило душата ми. Стъпвам неуверено из лабиринтите на (не)знанията (си). Ходилата ми са студени, устните - напукани. В ъглите на очите ми - луга, в ъглите на мислите - паяжини лъжи. Искам да се възвърна, премаляло ми е, а не повява.

           Искам да ме преоткриеш и покориш, да ме вдишваш жадно и да насищаш сетивата си с хубостта ми. Да ти се потят дланите от вълнение, да ти изтръпнат нозете от опити да ме догониш. Потънал си в една непробудна тегавост и приемаш като взлом всяко надникване в този измислен, капсулиран свят, в който битуваш. Опитвам се да погаля мислите ти, но те са настръхнали като кактуси от недоверие и недружелюбно ме игнорират.

         Танцувам в прегръдката на собствената си несподелена лудост и тръпна да бъда изживяна като онзи миг щастие, който ще озари погледа ти.

27.01.2010г.

© Милена Белчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аплодисменти!
  • Пишеш много добре! Поздрави!
  • Толкова красиво написано!
  • Стана ми интересно, от начина ти на писане...
  • Много оригинални съчетания на думи, наистина хубаво!"Опитвам се да погаля мислите ти, но те са настръхнали като кактуси от недоверие и недружелюбно ме игнорират."
    Има нещо рядко непринудено, което прави текста много въздействащ (поне спрямо мен).
  • Изключително образно. Радвам се, че те прочетох. Поздрав!
  • Милена, пишеш хубаво!
Random works
: ??:??