Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека София.
Софи беше невероятен човек и творец. Тя съчетаваше нишките от усет, талант и душа и бе прекрасна приятелка. Тя ме превърна в това, което съм. Много от вас ще си зададат въпроса - защо "беше"? С течение на разказа ми ще разберете...
Не знам почти нищо за детството на София. Само че няма никакви роднини и е израснала по домове и приемни семейства. На няколко пъти дори ми споменаваше за Димитър Димитров - единият от приемните ù родители, който я бе възпитал и ù бе дал цялото знание, което приятелката ми е искала да получи. Запознахме се, когато аз бях на 16. Събра ни една точно определена книга...
Стоях и тропах нервно с крак в библиотеката, когато библиотекарката ми каза уморено:
- Съжа ...