2 мар. 2009 г., 12:11

Ние... хората...

1.3K 0 2
1 мин за четене
Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щастие, когато просто искаме да се усмихнем, ние го правим. Обичаме, мразим, огорчаваме, ощастливяваме, нараняваме, лекуваме... Чувства... Как в един човек може да се съберат толкова много и различни чувства наведнъж?... Няма обяснение... Може би такова е предназначението ни... Независимо от пропастите, различията, които ни делят... ние намираме пътя към същността си и се стремим да удовлетворим
себе си по възможно най-добрия начин... Но понякога това става за сметка на нещастието на друг...
Заслужава ли си някой да страда, за да бъдем ние щастливи... Отново няма отговор... И все пак ние даряваме с любовта си, окриляваме друг, за да може да се чувстваме сигурни... Не обичаме да бъдем отхвърляни, стараем се към по-доброто, борим се, защитаваме своето, отнемаме и даряваме живот... Правилно ли е... Понякога "да"...
И точно в този момент се стига до същността на нашето съществуване... Независимо страха от утре, непонятното за нас, необяснимото, ние се стремим към тези отговори... Отговори, в чието съществуване не сме сигурни...
Но искаме да знаем, да разберем каква е целта ни, за какво живеем, защо чувстваме... Нали все пак сме хора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивка Гюрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...